България се присъединява към съвместната международна декларация за Ормузкия проток, с която група съюзнически държави осъждат нападенията срещу търговски кораби и цивилна енергийна инфраструктура в Залива и заявяват готовност да подкрепят усилия за безопасно корабоплаване. Това съобщи Министерството на външните работи в позиция, цитирана от БНР. Външното ни министерство подчертава, че България не участва във военните действия на САЩ и Израел срещу Иран, но се асоциира с общото заявление, направено на 19 март.
Според българската позиция страната застава зад осъждането на атаките срещу невъоръжени търговски плавателни съдове, както и срещу цивилни обекти, включително петролни и газови съоръжения. От МВнР отбелязват, че тези действия на практика са довели до затваряне на Ормузкия проток и създават риск за международната търговия, енергийните доставки и свободата на корабоплаване.
В изявлението София изразява дълбока тревога от разрастването на конфликта и призовава да бъде прекратено поставянето на мини и други действия, които възпрепятстват търговския обмен през стратегическия морски коридор. България приветства и готовността на съюзническите държави да допринесат с подходящи мерки за осигуряване на безопасно преминаване, както и решението на Международната агенция по енергетика да действа за стабилизиране на енергийните пазари чрез стратегически петролни резерви и други инструменти.
Съвместната декларация първоначално беше огласена от Великобритания, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Япония и Канада. По-късно към текста се присъединиха и други държави, сред които Република Корея, Нова Зеландия, Дания, Норвегия, Швеция, Финландия, Чехия, Румъния, Австралия, ОАЕ и още няколко страни. В текста те заявяват готовност да се включат в „подходящи усилия“ за гарантиране на безопасното преминаване през Ормузкия проток и за успокояване на енергийните пазари.
Присъединяването на България идва в момент, когато Ормузкият проток е сред най-чувствителните точки в световната енергийна криза. Именно през този коридор преминава значителна част от глобалния морски петролен трафик, което прави всяко ограничаване на корабоплаването пряк проблем и за европейските икономики. Затова и българската позиция поставя акцент не върху военна роля, а върху принципната подкрепа за свободна навигация, сигурност на моретата и стабилност на енергийните пазари.
Вашите коментари