Служебният министър-председател Андрей Гюров заяви пред Euronews, че заявеното от България участие в „Съвета за мир“ на американския президент Доналд Тръмп не отразява политическия консенсус в страната, а е резултат от „решението на един олигарх“. В интервюто си той казва, че би било „пресилено“ това да се представя като официална българска позиция.
По думите на Гюров, присъединяването към формата не е било въпрос на външна политика, а на личен интерес, свързан с опит за излизане от санкционен списък. Euronews отбелязва, че премиерът не назовава човек по име, но посочва, че става дума за Делян Пеевски. Пеевски е санкциониран от САЩ по глобалния режим „Магнитски“, а по-късно е включен и в британския санкционен списък за корупция.
Гюров подчертава още, че българският парламент все още не е ратифицирал членството на страната в „Съвета за мир“ и че дори при одобрение темата може да стигне до Конституционния съд. Още на 13 март той заяви от правителствената трибуна, че служебният кабинет е готов да сезира съда, тъй като според него Народното събрание не може да вменява на служебно правителство действия по внасяне на ратификационен закон.
Повод за това стана решението на парламента, прието със 100 гласа „за“, с което Министерският съвет беше задължен да внесе проект на закон за ратифициране на присъединяването на България към „Съвета за мир“ на Доналд Тръмп. Според БНТ предложението е било подкрепено от ГЕРБ-СДС, „ДПС-Ново начало“, „Има такъв народ“ и петима независими депутати, а ПП-ДБ и БСП се обявиха против.
В интервюто за Euronews Гюров казва още, че първоначално България е възприемала формата като инструмент за възстановяване на Газа след войната между Израел и „Хамас“, но след разширяването на мандата му до глобален обхват позицията трябва да бъде преразгледана. Същата линия беше защитена и от външния министър Надежда Нейнски, която заяви, че кабинетът има сериозни резерви към разширената версия на формата и към възможното ѝ противоречие с българската конституция и законите в страната.
„Съветът за мир“ беше официално обявен от Тръмп в Давос през януари като структура, тръгнала от следвоенния план за Газа, но впоследствие разширила амбициите си далеч отвъд първоначалния си мандат. Именно този по-широк обхват и концентрираните правомощия в ръцете на американския президент предизвикаха резерви в редица европейски столици, а сега и открито разграничаване от страна на българския служебен премиер.
Вашите коментари