Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отправи остри критики към българската дипломация и външната политика по темата със Северна Македония, заявявайки, че приемането на доклада за напредъка на Скопие в Европейския парламент без българските поправки нямало да се случи, ако той все още бе премиер.
„Полагаме усилия и по линия на правителството, и по линия на Европейския парламент. Сега, вярно е, ако бях премиер, това нямаше да се случи, но така си избра България“, заяви Борисов пред журналисти в кулоарите на Народното събрание.
Той обвини "Продължаваме промяната" и "Демократична България" в "четиригодишно безвремие", което според него е отслабило позициите на България спрямо Скопие. По думите му, „литнаха един път до там и приключи цялата българо-северомакедонска дипломация“.
Желязков „прави каквото може“, но не е достатъчно
На въпрос дали настоящият премиер Росен Желязков се справя с управлението, Борисов го защити предпазливо:
„Човекът прави всичко, което му е по силите. Каквото може – прави.“
Зад тази формулировка обаче се долавя ясна критика към цялостната външнополитическа линия на правителството, особено в контекста на ключови национални интереси като българското вето и европейската интеграция на Северна Македония.
Разпад в ПП-ДБ и опасения за президентските избори
Във втората част от изявлението си Борисов се фокусира върху случващото се в ПП-ДБ. Според него напускането на районни кметове и общински съветници, съпроводено с обвинения в корупция и вътрешен натиск, представлява реална заплаха за представителството на т.нар. „евроатлантически блок“ на предстоящите президентски избори през 2026 г.
„Този разпад, това обезверяване, това показване на истинската същност на тези хора, догодина може да ни изиграе много лоша шега“, предупреди лидерът на ГЕРБ.
Борисов прогнозира, че масовото разочарование сред симпатизантите на ПП-ДБ може да ги демобилизира до степен, в която те изобщо няма да гласуват или ще потърсят алтернатива в друга политическа сила.
Общ кандидат за президент: възможно ли е?
Въпреки критиките, Борисов не отхвърли идеята за обща кандидатура за президент, подкрепена от ГЕРБ и ПП-ДБ. Напротив – заяви готовност да води преговори и дори демонстрира увереност в изхода от евентуални вътрешнопартийни избори:
„Разбира се, че бих участвал в преговори за обща кандидатура за евроатлантически президент. Ние ще спечелим предварителните избори.“
Той подчерта, че без ГЕРБ изборът на президент с евроатлантическа ориентация е практически невъзможен и че това „вече се осъзнава“ от останалите десни формации.
Контекст и перспективи
Изявлението на Борисов идва на фона на засилени дипломатически процеси около Северна Македония, както и на вътрешнополитическа фрагментация в ПП-ДБ, която поставя под въпрос тяхната готовност за самостоятелно участие в президентската кампания догодина.
В реториката на лидера на ГЕРБ се очертават две основни послания:
– критика към пасивната външна политика, която според него отслабва българската позиция в региона;
– и заявка за доминираща роля на ГЕРБ в бъдещото формиране на десен, проевропейски алианс.
С наближаващите президентски избори през 2026 г., възможността за обща дясна кандидатура изглежда реална – но засега остава неясно дали разрушеното доверие между основните играчи може да бъде възстановено навреме.
Вашите коментари