Парламентът въведе оценка на въздействието за закони, кодекси и подзаконови нормативни актове

13:45, 16 Март 2016

София. С гласа 101 гласа „за”, парламентът прие на първо четене промени в Закона за нормативните актове, с които въвежда института на оценката на въздействието на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове, предаде репортер на Агенция „Фокус” .

Вносител на законопроекта е Министерски съвет, а в мотивите му е записано, че промените имат за цел да усъвършенстват процеса по изготвяне, съгласуване и приемане на законите чрез въвеждането на института на оценката на въздействието като инструмент за подпомагане на процеса.

Оценката на въздействието трябва да гарантира, че процесът на вземане на приемането на законодателство се базира на практики и данни. Вносителите посочват още, че този инструмент е познат във всички държави - членки на Европейския съюз, а най-успешно се прилага във Великобритания, Холандия и Дания.

Аргумент в подкрепа на промените е и динамиката в изменението на нормативните актове в България. Според вносителите, всяка година Народното събрание прави около 800 промени в различни закони. Законопроектът въвежда задължение за Министерския съвет да изготвя и приема законодателна и оперативна програма за шестмесечен период, в която да се посочват законопроектите, които предстои да бъдат одобрени, съответно подзаконовите нормативни актове, които ще се приемат.

Актовете, по отношение на които ще се изготвя предварителна оценка на въздействието, са закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Изключени от обхвата на оценката са законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет. Оценката няма да обхваща и законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията, за ратифициране и денонсиране на международни договори.

Промените засягат и обществените и консултации в нормотворческия процес. Едно от основните предложения е срокът за обществени консултации от 14 дни да бъде увеличен на 30 дни, като е оставена възможност при изрична обосновка в мотивите, срокът да бъде по-кратък, но не по-малък от 14 дни. В мотивите на законопроекта се посочва още, че предложените изменения и допълнения в законопроекта са в съответствие и с одобрената от Народното събрание на 21 януари 2015 година Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система.

Вашите коментари