"Срамно и недостойно!
Българското правителство избра позора и безчестието и се примири с реставрацията и реабилитацията на престъпленията на комунизма", заявява Протестна мрежа по повод официалното номиниране на Ирина Бокова за поста генерален секретар на ООН. Това е една от множеството критични реакции на решението на българското правителство, заляли интернет пространството в контраст коментарите на представители на политическите сили, които в огромното си мнозинство са особрителни и дори хвалебствени.
"Българското правителство номинира лице с ярка комунистическа кариера, завършила Московския държавен институт за международни отношения, тясно свързан с КГБ, номинира лице, подкрепило режима в Москва и престъпленията на Кремъл в Украйна. Българското прaвителство се поддаде на политическия рекет на агентурата на ДС у нас. Българското правителство се подигра с жертвите на комунизма и с паметта на избитите участници в антикомунистическата съпротива. България номинира Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Срамно и недостойно! Идете си с добро, преди да е станало късно", пишат от Протестна мрежа.
"Цената на Борисовата стабилност се търгува в преводни рубли"
"Дясно-центристкото” правителство “Борисов-2” съвсем официално се превръща в правоприемник и продължител на започнатото от кабинета “Орешарски”, влязло в историята като правителство на мафията, предизвикало най-мощните и продължителни граждански протести в последните десетилетия, пише Емил А. Георгиев от името на ДЕОС - Движение за европейско обединение и солидарност.
Авторът припомня, че Бокова, която МВнР величае като “една от значимите кандидатури в предстоящата кампания за Генерален секретар на ООН”, бе част част от кабинета “Виденов”, донесъл най-тежката политическа и икономическа криза в най-новата история на България и че Бокова е фаворит на "официалния путинов аватар у нас – Георги Първанов, който преди седмица открито изнуди министър-председателя, като обвърза подкрепата си за правителството с номинацията на виденовата министърка".
"Работещият ден и нощ за “стабилността” на България премиер Борисов пък се изгаври със своите избиратели, демонстрирайки за пореден път пълна безпринципност и липса на каквато и да е политическа хигиена. Учудени? Е, важното е да сме здрави. И да имаме стабилност, чиято цена се търгува в преводни рубли", завършва авторът.
Бо(й)кова
Бойко Борисов, който миналата седмица обеща в Лондон да не бърза, номинира на пожар Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Купи си фабрика на 9 септември, коментира в личния си блог журналистът Иво Инджев и пита: "Какво ли е накарало Пожарникаря да се самоопровергае? Каква ли е тази по-висша сила над неговото всевластие в България?"
"С решението си Борисов отговори (и) на въпроса дали той е водещ в тандема с Първанов или все още му е подчинен. Ултиматумът с императивното искане Бокова да бъде официално номинирана, чрез който Първанов изръмжа като главнокомандващ спрямо произведения от него от охранител в генерал Борисов, изглеждаше бутафорен. До вчера", продължава авторът.
"Борисов постъпи с номинацията както при опита му да пробута външния министър в първия си кабинет Румяна Желева за еврокомисар. И тогава беше въпрос на международно одобрение. И на руска връзка. Желева беше руско подставено лице в българското правителство. Беше протеже на руския олигарх от български произход Валентин Златев, на когото Борисов не можеше да откаже (каквото и да било) ...
Твърдя, че Борисов отново се проявява по същия начин с новата "Румяна Желева", каквато е Ирина Бокова, но не поради личната й неадекватност, а заради руската (и)м връзка като доминанта в решенията на обвързания Бойко ... Румяна Желева беше п(р)овалена на международното поприще. Борисов я бранеше до последно, преди да признае поражението (си). Същото ще се случи и с румената, направо алена Ирина Бокова. Борисов го знае. Но като дисциплиниран старшина не може да не козирува на Полковника в Кремъл, че е действал по устав", завършва коментара си Иво Инджев.
Не "огромен шанс", а малък бонус; не "уникално", а негативно за имиджа на България
"Пред българското общество кандидатурата на г-жа Бокова се представя като "огромен шанс" и "златна възможност" за България да излезе на световната сцена. Опитвам се да разбера какво е толкова уникалното, и явно го пропускам", пише Иван Филипов на сайта ЕКИП - Експертен клуб за икономика и политика.
Много хора виждат възможност в тази представителна роля България да подобри и утвърди имиджа си, продължава той, след което опровергава тази надежда, като пита "някой сериозно ли смята Гана за по-добре организирана държава от Кот Д‘Ивоар, заради Кофи Анан? Ами Бирма (Мианмар) какви позитиви извлече от генсек У Тан, след като демокрацията й прохожда едва в последните години? Ако ще слезем на ниво стереотипи, когато чуете Южна Корея, за Бан-Ки Мун ли си мислите, или за десетки иновативни компании, технологии и куп други неща?". Като изключим едно латентно медийно присъствие, сама по себе си националността на генералния секретар на ООН е в най-добрия случай малък бонус, но нищо дори близо до това, което партийни величия в "левия“ спектър на България описват с патос, пише авторът.
"Ако за момент приемем нишката, че г-жа Бокова ще повлияе на имиджа ни, замисляли ли сте колко негативно може да е това влияние, а не „уникално“? Във време на все по-голяма международна изолация и агресивно, недипломатично поведение на основния й покровител – Москва, аз лично не виждам поводи за гордост с това водеща дипломатическа фигура от България е „Кремълския“ кандидат. Напротив, би ме било срам от тази препратка към миналото, когато НРБ дълги години е най-верният партньор на СССР", посочва Иван Филипов на сайта ЕКИП.
Той определя като дипломатически гаф присъствието на Бокова по време на парада в Москва, когато лидерите на по-свободните държави бойкотираха руската агресия през 2014 г. "Можеше поне абсурдния символ на медийната руска пропаганда, Георгиевската лентичка, да ни го спести, но тя избра да легитимира властта на Владимир Путин. Това за мен е силен сигнал за зависимост".
"За хора, статуи и ООН"
Ирина Бокова е национална кауза като Левски и Ботев (според Кънчо Стойчев) и е най-големият ни шанс за влияние в международните отношения от 800 г. насам (според Соломон Паси). В по-друга тоналност, за нея WSJ (в. "Уолстрийт джърнъл") пише следното: "... българка с комунистическо минало, която е работила неприятелски по отношение на американските интереси и която е промотирана от свекървата на Челси Клинтън...", "предпочитаният кандидат на Русия", коментира на личния си блог политологът Даниел Смилов.
Като оставим настрана задявките между републиканци и демократи в САЩ (а статията в WSJ трябва да се чете и в този ключ), следните факти също трябва да се знаят. САЩ плащат огромна част от бюджета на ООН (22%), ЕС плаща над 25% сумарно, докато Русия - 2,5%. Вноските се изчисляват на база БВП. В този смисъл, ако някой го е страх от вето, то най-тежкото би било точно американското. Много хора се загрижиха обаче ние най-вече да избегнем руското, като явно не се притесняват, че сме на път да се натресем със страшна сила на нещо по-голямо и незаобиколимо, продължава Смилов.
По думите му има известна ирония в цялата история, за която същите хора си затварят очите: няма ли да е нелeпо да бъде избран за генерален секретар на ООН (от Цяла Източна Европа) някой, известен на света основно с това, че е... жена с комунистическо минало, която е предпочитаният кандидат на Русия?
"Нека не сме черногледи обаче! Да използваме случая оптимално и поне да възложим изработването на статуя на борбата за националната кауза и помирението с комунистическото минало! Да си кажа и художественото виждане: Кънчо Стойчев и Соломон Паси носят Ирина Бокова, а на пиедестала - светещ надпис: „800 години стигат! Времето е наше!“. Изпълнена от Хайтов младши, разбира се", завършва авторът./mediapool.bg
Вашите коментари