Русия се е прицелила върху Балканите за водене на "хибридна война", целяща дестабилизиране на цяла Европа, предупреждава президентът на България. Той настоява, че ЕС и НАТО трябва да направят повече, за да се противодейства на нарастващите заплахи от руската агресия, заявява президентът Росен Плевнелиев пред The Independent в събота – 14 ноември в столицата София.
Росен Плевнелиев обвинява Москва в стартирането на масови кибератаки върху българските държавни институции и все по-често тестване на въздушното пространство на България след присъединяването на Крим миналата година. "Много ефективен и сигурен начин за Русия да дестабилизира Европа е чрез Балканите, така че това е, върху което се е фокусирал Путин", добавя Плевнелиев.
"Нашето послание към ЕС, генералния секретар на НАТО, нашите партньори и западни съюзници е, че Балканите трябва да бъдат в сърцето на европейската политика за сигурност. Правете повече за нас, за да направите повече за себе си", посочва той.
Коментарът на българския президент идва след като присъства на срещата на върха на НАТО на девет източноевропейски страни-членки в румънската столица Букурещ в сряда, на която лидерите изразиха опасения, че "средата за сигурност се е влошила", в резултат на "агресивното и непредсказуемо" поведение на Русия.
"От 25 октомври сайтовете на Министерски съвет, на парламента и на Централната избирателна комисия бяха нападнати чрез кибератаки по безпрецедентен начин", каза той.
Сочейки решително с пръст руския президент Владимир Путин, той заяви: ”Има само няколко държави по света, които могат да организират подобни атаки”.
Плевнелиев допълни, че руските военни са засилили нахлуванията в “зоната за сигурност” във въздушното пространство над Черно море. “От Кримската криза досега сме свидетели на 10 пъти повече нарушения от страна на руски военни самолети”, казва той. Президентът посочва и че това са най-новият вид нападения, които са широко описани от западните страни като хибридна война, използващи пряка и непряка агресия.
Плевнелиев казва също, че партньорите от НАТО не са били достатъчно убедителни в отговора си към руската "хибридна война", която, според него, е фокусирана върху Балканите. Той разкритикува и европейските страни за неизпълнението на задължението им да се преборят със случващото се в Близкия изток и Северна Африка, както и че сирийският пожар заплашва да ескалира още повече.
"Всеки трябва да бъде внимателен към това, което се случва в Сирия, защото разбиването на световните и регионални сили е, както казва Путин, заради преминаването към нов световен ред", казва Плевнелиев. Разсъждавайки върху колективния провал на европейските страни да действат решително в Сирия и последвалия от това бежански проблем, който вече е обхванал Европа, българският президент заявява: "ЕС трябва да получи всички правомощия, тъй като е най-засегната от тази криза, и не трябва да се отказва от тях, докато няма решение, което е мирно и балансирано.
"ЕС трябва да повярва в себе си, че е глобална сила. Тя е най-голямата икономика в света и трябва да бъде един от най-големите играчи на външната политика в света", твърди той.
Плевнелиев призова Турция, която беше ударена от вълна на насилие докато вървеше подготовката за изборите миналия месец, да вземе по-активна позиция по отношение на Сирия. Той каза, че преизбраният президент Реджеп Тайип Ердоган, който досега се е дистанцирал от сирийска интервенция, въпреки неотдавнашните бомбени нападения на Ислямска държава в Турция, трябва да направи повече.
“Турция е регионална сила, така че Ердоган има много важна роля за разрешаването на конфликта в Сирия”, твърди Плевнелиев, добавяйки, че Иран, Саудитска Арабия, САЩ и Русия е трябвало да седнат заедно на масата за някакви смислени преговори за прекратяване на гражданската война в страната”.
Плевнелиев обвини западните лидери и особено лидерите на страните от ЕС за това, че не са успели да действат докато кризата е ескалирала. "Вижте имиграционната криза, както и много други пожари, които идват също", каза той. "Събудихме се твърде късно. Днес ЕС трябва да се справя с рекорден брой кризи, но просто отчита тези кризи без да ги решава", посочва той.
За имиграцията, той нападна европейските страни за утежняването на кризата, като не са регистрирали бежанци, по думите му само България и Германия са правили това в съответствие с Дъблинското споразумение. "Всеки бежанец, който идва в България, ще бъдат регистриран. Това не се случва в Гърция или Италия, нито пък в Хърватия, Словения, Македония, Сърбия, Унгария или Австрия".
Плевнелиев подчертава, че строгата политика на България е накарала бежанците да избягват страната, през която са минали 40 000 души досега и очаква още 20 000 до края на 2015 г., но не признава, че планинският район, както и статутът на България като най-бедната страна в ЕС също може да са фактори за това. "Всеки трябва да се придържа към правилата и да не измества бежанците към следващата граница", посочва той.
През септември, вицепремиерът Меглена Кунева предположи, че всяко споразумение за квотите за бежанци може да бъде свързано с допускане до Шенгенската зона. Плевнелиев отхвърли тази идея, заявявайки, че България се чувства разочарована, защото заедно с Румъния, двете страни са били технически готови и са отговаряли на всички необходими стандарти, но са били отхвърлени.
След като вече три пъти страната е подхождала пред Европейската комисия и Европейския парламент, (за влизане в Шенген) преди да бъде блокирана от Холандия, президентът посочва, че внимателно се чака отговор за друг опит за допускане до зоната. "Може би друга държава-членка (може да блокира кандидатурата), въпреки че всички останали казват: “Готови сте”, посочва той.
Влизането в Шенгенската зона значително ще подобри икономическите перспективи на страната, твърди Плевнелиев. При БВП от 36 млрд. паунда, това е пропорционално най-бедната страна в блока, въпреки че Плевнелиев казва, че през последните 10 години благосъстоянието в страната се е увеличило пет пъти, след последните дни на комунистическото управление. “Страната ни винаги е била слаба, когато е била изолирана", добавя той.
Това, което Плевнелиев признава, е че страната трябва да се бори с високите нива на корупция, с което той казва, че се занимава, както и да подобри енергийната ефективност с нови инвестиции в ядрената енергетика, което "може да означава преговори за бъдещето с китайците". Но той добавя: "Не мисля, че тези (бел.ред. преговори) са на дневен ред, тъй като произвеждаме достатъчно енергия за момента".
Политическият елит на България се опитва да възстанови доверието сред населението след поредица от обвинения в корупция, довели до падането на правителството миналата година. Доверието в политиците беше разтърсено допълнително, когато един опит да се бърза с приемането на закон, водещ до намаляване на социалните права на полицаите, доведе до мащабни демонстрации на полицейските сили в страната през последните дни.
Плевнелиев казва също, че е изключително загрижен за развитието (бел.ред. на страната), като признава, че нищо не може да провали един политик като вътрешната криза. "Аз съм притеснен от това. Виждал съм го и преди, когато сме плащали висока цена за нестабилността ", посочва той.
Бившият инженер посочи, че ще направи каквото е необходимо за решаване на този въпрос. "Аз не съм просто президент. Аз съм инженер, а инженерите знаят едно нещо: Ако искате да се реши един проблем, трябва да посочите проблема". /БГНЕС
Вашите коментари