Имахме много кратко време да се опитаме да създадем организация, така че от 1 януари да имаме приет бюджет.
Това заяви министърът на финансите Владислав Горанов на заседание на Националния съвет по тристранно сътрудничество (НСТС), предаде репортер на БГНЕС.
Горанов коментира, че се очаква бюджетът за догодина да бъде окончателно гласуван малко преди коледните празници. Ако не одобрим законопроекта за държавния бюджет до края на декември има реална опасност графикът на НС да не допусне от 1 януари 2015 г. държавата да има утвърден бюджет, каза Горанов.
По думите му откакто новото правителство е поело изпълнителната власт, се е наложило в бързи темпове да придвижи актуализацията и организация, свързана със създаване необходимите условия за изплащане на гарантираните влогове в КТБ.
Нашето намерение, за разлика от преди, когато сме подчинявали икономическия оборот на фискалните цели, е да увеличим инвестициите и подпомагане на икономическия растеж, каза Горанов. Той информира, че още до края на тази година правителството има намерение всички забавени плащания към изпълнителните по договори, свързани с управление на европейски фондове и проекти, да бъдат разплатени в рамките на правилата.
По думите му в последните месеци се наблюдава стагнирано поведение, което не работи продуктивно за елементите на растежа, които за нашата икономика са ограничени. Много важно щяло да бъде и създаване на префинансиране на усвояване на европейските фондове и още от първия момент на допустимост на разходите да се отворят процедури по отделните ходове на оперативни програми. Това е най-лесният ресурс, той е предварително гарантиран, заяви финансовият министър.
Жалкото е, че дефицитът като инструмент е изчерпан от неудачи в управлението на европейските фондове, но и в едно доста неконсервативно планиране на бюджета. Имаме ангажимент към ЕК да покажем реални мерки, че нивата на дефицит за 2014 година на касова основа да бъдат между 3.7 – 3.9%. Те имат добрата воля да разбират, че част от неудачите са свързани с еднократни ефекти и се дължат на нереалистично планиране и управление на европейските фондове, посочи Горанов. Основна задача на правителството било да покаже структурни мерки, които да гарантират това, че в 2015 година ние ще се вместим до 3% дефицит за държавите-членки. Основната ни задача беше да вкараме дефицита в рамките на 3% като премахнем заплахата от наказателни процедури срещу България, добави той.
Горанов посочи, че ЕК е заявила, че е готова да убеди съвета, ако България покаже мерки и докаже, че случилото се в 2014-та година е еднократно и Комисията няма да посъветва съвета да ни вкара в процедура по свръхдефицит. Това ще стане само ако успеем да докажем структурни ангажименти, които да показват ясно пътя как успяваме да се вместим в дефицит до 3%, добави той.
По отношение на приходната част в бюджета Горанов коментира, че тя е планирана консервативно. От думите му стана ясно, че ще се предложат всички законодателни решения, за да се укрепят приходните администрации, които да събират повече приходи. Залагаме реалистични прогнози в приходната част, които нямат да поставят под риск изпълнението на бюджета за следващата година. Ако се получи по-благоприятен резултат, той ще остане в полза на цялото общество, констатира Горанов.
По думите му най-чувствителната част от отделни политики минава през решението за намаляване на разходите за персонал с 10%. На някои места би могло да засегне и ефективно държавния апарат, но не в сферата на социалните услуги, на средното образование, висшето образование. Има някои изключения – в спешната помощ, областта за грижата за хората с ментални увреждания. Не е правена съвсем механично, въпреки че предпочитах да мине през задълбочен анализ. Ако не го бяхме направили по този начин, щяхме да загубим време, аргументира се финансовият министър.
Той заяви, че на пръв поглед стресиращият голям нов външен дълг на пръв поглед изглежда драматично – 10% от БПВ, но той се свеждал само от необходимостта от допълнително финансиране за дефицита, който според Горанов е неизбежен в размер на близо 2 млрд. лева. Но нетният нов дълг ще бъде под тези нива. От финансирането, което ще използваме до края на 2014 година, ще бъде погасено в 2015 година и тези 3 млрд. лева са част от сметката, която раздуха номинално новия дълг за следващата година. На пръв поглед стресиращият голям дълг в нетно изражение е по-малък дори от планирания дефицит на касова основа, каза още министърът на финансите.
Вашите коментари