Ако днес се проведат парламентарни избори, 18,7% биха гласували за ГЕРБ, а за БСП 17,6%, а от право на преференциално гласуване се биха възползвали близо 60%. Това заяви политологът Юлий Павлов, предаде репортер на БГНЕС.
60,3% от анкетираните подкрепят част от народните представители да се избират мажоритарно, а на противоположното мнение са 19.5%. 46,2% подкрепят въвеждането на задължително гласуване, а гласуването по електронен път и дистанционно е подкрепено от 46,1%. 52,% от анкетираните казват, че биха гласували, ако се проведе референдум, докато 42,3 % отговарят, че биха гласували на предстоящите евроизбори.
14,7 от допитаните отговарят, че биха гласували за ГЕРБ на изборите за европейски парламент, втора политическа сила е БСП с 13,5%, а традиционно на третата позиция е ДПС с 5,8%. Решилите твърдо да гласуват на евроизборите от своя страна отговарят, че 28,4% от тях ще гласуват за ГЕРБ, а за КБ – 27,5%.
"Ако изборите бяха тази неделя ГЕРБ и БСП щяха да имат по 6 депутати, ДПС 3, РБ 1, а последният мандат не се знае при кого би отишъл. Не изключвам някоя от партиите на долната граница на бариерата да е прескочи", прогнозира политологът.
Според Павлов на 25 май ГЕРБ и БСП няма да паднат под 5 мандата, а ДПС под 3. "Вижда ми се, че РБ твърдо вкарва 1 евродепутат, но ще има битка за последните 3 мандата, като рамките, в които ще се води тя са доста стеснени", обясни политологът и допълни, че резултатите от допитването сочат, че ГЕРБ+РБ прави 35%, докато КБ+ДПС прави близо 43%. Това от своя страна показва, че управляващите водят с доста голяма преднина.
"Разликата между ГЕРБ и КБ е около процент. Преди около 2 месеца всички агенции бяха единодушни, че БСП води, макар и с малко, но АБВ, при които 2/3 от гласовете идват от симпатизанти на БСП, отнемат част от преднината на Левицата", обясни Павлов.
Референдумът не е начин за решаване на въпросите с избирателните системи, защото това е много специфична материя, категоричен е политологът.
При представянето на резултатите от допитване, проведено от Центъра за анализи и маркетинг между 1 и 6 март сред 1016 пълнолетни лица 43,1% от анкетираните са отговорили, че очакват положението в страната да остане същото. 38.3% считат, че то ще се влоши, а оптимистите са 14.3%. Това показва, че песимистите са три пъти повече от оптимистите, но най-много са реалистите.
След масовите протести и неодобрени през изминалата година, резултатът е добър и показва, че правителството се стабилизира. 35,1% от анкетираните считат, че то работи толкова добре, колкото предишното. На обратното мнение са 31.5%, а 25.5% считат, че правителството на Пламен Орешарски работи по-добре от правителството на Бойко Борисов.
Политикът с най-високо доверие е еврокомисарят Кристалина Георгиева с 32.5%, която традиционно води класацията. Сред одобряваните политици намират място още столичният кмет Йорданка Фандъкова и министър-председателят Пламен Орешарски съответно с 28,4% и 28,1%.
Най-ниско е доверието към председателя на ДСБ Радан Кънев, на когото се доверяват едва 5.5% от анкетираните, следван от Слави Бинев с 4% и председателя на ПП "Атака" Волен Сидеров 3.4%.
От резултатите се вижда, че доверието към председателя на ДПС Лютви Местан е високо, а той от своя страна получава по-висока подкрепа, отколкото почетния председател на ДПС Ахмед Доган през последните години.
Институцията с най-високо доверие е Българската православна църква с 44.5%. На второ място се нарежда полицията с 42.3%. Резултатите от допитването показват, че 25% от анкетираните се доверяват на правителството, а на Народното събрание – 20.3%. Изводите показват, че правителството се стабилизира, но НС остава отново на опашката. /БГНЕС
Вашите коментари