Кабинетът отпуска 142,6 млн. лв. за социални мерки, подкрепа на гражданите и насърчаване на бизнеса

17:09, 25 Септември 2013

Общо 258,7 млн.лв. допълнителни бюджетни кредити ще бъдат предоставени за сметка на резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за структурни реформи и допълнителни фискални мерки.

Това обяви министърът на финансите Петър Чобанов на пресконференция след заседание на Министерския съвет. Със 116,1 млн. лв. ще бъдат разплатени просрочени задължения на държавата, както и задължения по вече сключени договори към бизнеса. За социални мерки, подкрепа на гражданите и мерки за насърчаване на бизнеса са предвидени 142,6 млн. лв. От тях 40 млн. лв. са за дейности в областта на социалната политика. За стабилизиране на енергетиката и облекчаване на тежестта върху потребителите на електроенергия са предназначени 85,6 млн. лв., а 15 млн. лв. ще бъдат използвани за финансиране на земеделски производители. „Моят апел към министрите е да продължим това, което обещахме – средствата да се изразходват прозрачно, да даваме отчетност за тях”, добави министър Чобанов.

Друго решение от днес на кабинета засяга първата част от пакета данъчни закони, които са свързани с подготовката на бюджет 2014г. Правителството одобри проект на ЗИД на Закона за данък върху добавената стойност, както и проект на ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове. По отношение на първия законопроект министър Чобанов обясни, че с него се въвежда нов специален режим за касова отчетност на ДДС. Целта е да се помогне на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на ДДС към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си. “Отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност ще позволи на лицата, които го прилагат, да се разчитат към бюджета при плащането по доставката от техните клиенти. Едновременно с това при прилагането на режима правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно задължените лица, които го прилагат, ще възниква от момента, в който ДДС върху доставените им стоки или услуги е платен на техния доставчик”, обясни министър Чобанов. Той подчерта, че режимът не е е задължителен и може да се прилага от малки и средни предприятия, които не са достигнали максималния праг на облагаемия оборот до левовата равностойност на 500 000 евро.

По отношение на Закона за акцизите и данъчните складове основният фокус е намалената акцизна ставка върху природния газ. „Изпратили сме нотификация към ЕК, за да продължи действието на тази намалена ставка. Предвиждаме и допълнителни срещи с представители на ЕК, на които да изложим аргументите си в тази посока и да предотвратим вдигането на цените на природния газ“, каза министър Чобанов.

Помолен да коментира днешните изявления на КНСБ, министърът на финансите изтъкна, че в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество се води диалог и вчера е била дискутирана приходната част на бюджета за догодина. Предстоят разговори и за разходната част. „Смятам, че те ще се проведат в конструктивния тон, който екипът на министерството на финансите от началото на мандата поддържа с всички. Сигурен съм, че ще стигнем до възможния консенсус – какви социални мерки ще могат да бъдат провеждани следващата година“, отбеляза министър Чобанов. Според него в момента няма причина, която да изостря социалния диалог.

„Има известно основание минималната работна заплата да бъде увеличена през следващата година. Увеличението на заплатите в публичния сектор ще зависи от усилията на правителството да оптимизира разходите и ако има възможност, това също може да се осъществи. Вратата за въвеждане на семейно подоходно облагане през следващите години продължава да седи отворена. Към момента не виждам как с наличния ресурс може да се справим с въвеждането на необлагаем минимум“, каза още министър Чобанов в отговор на журналистически въпроси. Той подчерта, че не трябва да се акцентира единствено върху възможностите за провеждане на социална политика само чрез данъците. „Можем да предприемем мерки, които да увеличат разполагаемите доходи на хората и по други начини - например с мерки, които да рестартират икономиката и да създадат заетост, както и мерки в областта на конкуренцията и антимонополното законодателство“, обясни министърът на финансите.

Вашите коментари