КЗД проучва жалбата за дискриминация от пенсионер срещу Борисов, тя е разпределена на съответния специализиран състав.
Това каза в отговор на въпрос на БГНЕС зам. – председателят на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) Баки Хюсеинов за жалбата, която пенсионер внесе срещу Бойко Борисов.
В момента преписката е в процес на проучване, след като се съберат материалите, ще има насрочено заседание и решение на съответния специализиран състав. В средата на април Вангел Диманов, пенсионер от село Ярджиловци, внесе в комисията жалба срещу изказването на Бойко Борисов при откриването на кампанията на ГЕРБ в Пловдив, че пенсионерите са изяли фискалния резерв. В жалбата си пенсионерът е написал, че е налице пряка дискриминация спрямо българските пенсионери. Според него е недопустимо бивш премиер да си позволява да третира най-бедната социална група като причина "изяждането" на фискалния резерв на държавата. Пенсионерът смята това за изключително безочливо и неверно, предвид обстоятелството, че за изминалите 3,5 години минималният размер на пенсията не е бил увеличаван изобщо.
Баки Хюсеинов обясни, че тежестта на доказване за това, че не е осъществила дискриминация обаче се пада на ответната страна. Така бившият премиер или хората цитирани в жалбата ще трябва да доказват, че не са дискриминирали пенсионерите. "Знаете комисията за защита от дискриминация е независим държавен специализиран орган и независимо дали е г-н Борисов или е министър или е кмет, който и да е, ако е подадена жалба или сигнал в КЗД разбира се образува производство и ще трябва да се доказва дали има дискриминация или не", каза Хюсеинов. Той не може в момента да каже какъв ще бъде срокът, в който ще бъде решено производство, съответния специализиран състав решава какви доказателства ще събере. Той предполага, че до два месеца най – вероятно трябва да се съберат съответните материали и да се насрочва заседание на КЗД.
Вече е имало заседание на специализирания състав по друга преписка образувана по сигнал на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, срещу администрацията на президента на републиката. Сигналът бе подаден заради оповестяването на интернет страницата на президента на Национална стратегия за интегриране на ромите (2012-2020). Документът, съдържащ стратегията, ставал достъпен като файл с наименование "13.NdtionalStrategyIntegrateMangali.pdf". След последното заседание на състава Комисията за защита от дискриминация ще се произнесе.
От Комисията за защита от дискриминацията представиха днес резултатите от проекта "Хармония в различията", който се осъществил с финансовата подкрепа на ЕС, чрез Европейския фонд за интеграция на граждани на трети страни. По него комисията работи в последните три месеца. Той е на стойност 74 595 лв. Основните цели са изпълнени, обяви зам. – председателят на комисията Баки Хюсеинов. В резултат на него е изготвена методология за събиране и анализиране на информацията в областта на политиките по интеграция на имигранти. Тя ще може да бъде използвана от всички министерства, държавни институции и неправителствения сектор. Целта е да се създаде интегриран подход, за да може тези хора да се социализират в нашата държава.
Направен е и пилотен анализ със социологическо проучване в 4 области в България - Разград, Русе, Пловдив, София с 560 представители. Макар и непредставително изследването показва доколко хората са запознати с въпросите на емиграцията и къде са проблемите. Така според изследването има добра информираност в групата: 62,9% знаят в кой закон е провъзгласен принципът на равенството и посочват Конституцията, познават дискриминацията като отрицателно явление. 23% са отговорили, че дискриминацията е резултат от неравенството в обществото, 34% определят дискриминацията като отрицателно явление.
39% определят дискриминацията като нарушаване на основни правни, религиозни норми, 23% като резултат от неравенството в обществото. Интересно е, че на въпроса коя от формите на дискриминация е най – разпространена 29% отговарят по етническа принадлежност, също толкова - 29% са посочили: всички форми на дискриминация са еднакво разпространени, 19% - дискриминация на граждани от трети страни, следва дискриминация на лицата с увреждания – 6%. Проучването показва, че хората у нас са отворени към процеса на интеграция и близо 70% посочват, че лицата на граждани от трети страни трябва да учат в същите училища, в което и българските ученици. /БГНЕС
Вашите коментари