Разбрах от интернет, че бъбрек върви от 10 000 до 25 000 лв., поне такива предложения видях в мрежата, готов съм да продам своя и за 10 000 лв.
Това разказа вчера 38-годишният Василий Данаилов пред "24 часа". Преди дни той написа отчаяни редове на фейсбук страницата на вестника (виж карето долу).
Ако взема парите, няма да си оправя живота, това е ясно, но все пак ще си помогна, ще покрия някои разходи, казва Василий. Той не е чел за рисковете от живот с един бъбрек.
Младият мъж е безработен от година и половина. От време на време го викат в строителството, но това не може да изхрани къщата. Работи ден, 20 си стои вкъщи. Живее с майка си, баща си и брат си, които също са без препитание.
Карат месеца с 200-250 лв.
Най-често на масата им има боб, леща и хляб. Бащата понякога помага на човек, който гледа крави. От него от време на време получава парче месо и мляко.
Василий има не повече от 10 зъба в устата си. Всички останали се клатили-клатили и най-накрая паднали. Нормално човек има по 32 зъба (ако мъдреците са пробили).
Семейството е на квартира в софийско село. Наемът е 350 лв. месечно, но не е плащан от близо половин година.
Хазяинът няма да ни изгони, благороден човек е, пък и ние му поддържаме къщата, обяснява Василий. Той е с руско гражданство. Майка му е рускиня от Ставропол, баща му е от Видинско. 34-годишният му брат е роден в България, но и той е с руски паспорт. Всъщност статутът на Василий е на постоянно пребиваващ в страната ни.
Родителите му се запознали в бившия Съветски съюз през 1970 г., където баща му отишъл на работа. Дошли в България, когато първородният син бил на година. Майката така и никога не си намерила работа по специалността, която завършила в родината си. По образование е художник декоратор.
Документите на Василий са изтекли и му трябват 300 лв. да си извади нови. Личната му карта е валидна до 2011 г. Сега го грозят както глоба, така и екстрадиция в Русия.
Това е и една от причините да не може да си намери работа. Наскоро на път за поредното интервю пък в маршрутката му откраднали мобилния телефон.
Праща автобиографии къде ли не, но отговор няма. Все пак съм нелегитимен, работодателите няма как да го подминат, давам си сметка за това, казва младият мъж.
Иначе е завършил бившия техникум "Карол Сверчевски" в София. Учил е за двигатели с вътрешно горене и за шлосер. Работил е като шофьор и в строителството.
Не може да разчита на роднини. Бабите и дядовците са починали - и по майчина, и по бащина линия. В Русия има леля и племенница, при които ходел до 1989 г. Те не са стъпвали в България, защото също не са добре с парите. Василий пък не е ходил на море поне от 10 години. Единствената му почивка е в селото на баща му край Белоградчик.
Младият мъж не се страхува от болката. Дава си сметка, че продажбата на бъбрека не е обикновена търговия. Свързано е с операция, с най-различни манипулации и с болка. А и след това няма какво друго да продаде!
През 2000 г. Василий претърпял ужасен инцидент.
работел в памучно предприятие. Началник-смяната го накарал да почисти генератора от памука. 25-годишният тогава Василий смело пъхнал ръката си, когато валякът се завъртял и буквално смлял безименния пръст и кутрето на лявата му ръка.
От шока почти не усетил болка. Закарали го веднага в "Пирогов", където го оперирала жена. Нямало никакъв шанс пръстите да се възстановят, те изчезнали някъде там в машината. Не потърсил сметка от никого за претърпяното нещастие. Тогава не знаел, че може да го направи. Обяснил на лекарите, че инцидентът станал, докато си бил вкъщи.
Свикнал бързо да си служи с ръката без никакъв проблем. Липсата на двата пръста не му пречи нито на изливането на бетон, нито на шофирането.
Хубавото е, че Василий Данаилов от 3 години си има приятелка. 10 години по-младата от него Ивона работи. Продава безалкохолни напитки в столичния квартал "Люлин". Тя знае за решението на Василий да си продаде бъбрека и не е съгласна с него. Той пък още крие за това от родителите си.
Ивона и Василий мислели да се оженят и да имат дете. Това обаче било по-рано. Скоро не са повдигали темата.
Вашите коментари