Стотици граждани и гости на Копривщица отбелязват 137 години от Априлското въстание във възрожденския град, предаде репортер на БГНЕС.
По традиция самодейци разиграха спектакъла "Първа пушка", който възпроизвежда епизоди от избухването на въстанието. Тържествената церемония беше открита с песента "Хубава си, моя горо".
Копривщица събра хиляди хора, за да им разкаже за онези времена на патриотизъм, въжделения и стремежи, витаели във въздуха през бунтовната пролет на 1876 година. Копривщица - успяла да съхрани в своите камини малко от огнения плам на Бенковски и Каблешков, в планинския си повей всеотдайността на ръцете везали бунтовни знамена, в своите дворове смелостта на момчетата тайно подготвяли един смел бунт.
Априлското въстание, избухнало на 20 април по стар стил (1 май по нов стил) в Копривщица, е потушено с много кръв и зверства, но то предизвиква за първи път светът да обърне внимание на България. То е нашата, българската революция – морална и с оръжие, която се оказва, че е победила, независимо от потушаването на въстанието.
Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото "Кърваво писмо". Писмото е пренесено от 19-годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.
Много са причините за кървавия и трагичен край на Априлското въстание, но то е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.
Апостолите и загиналите във въстанието остават в българската история не като мъченици, а като герои, които с младостта си, с образоваността си, с безкористието на саможертвата си и 137 години след тези героични събития като недостижима мечта за българите. Тази недостижима мечта върви вече през столетията, заедно с предшествениците на Каблешков, на Бенковски, на Бачо Киро - Раковски, Левски и месец по-късно героично и самотно загиналия Христо Ботев.
Вашите коментари