Много се говори за моето чувство за хумор, а не се говори много за моето чувство за тъга. За това съм писал в моята книга "Преди края на света.
Драскулки от неолита", която не смея да предложа на моя издател в Барселона, каза писателят Анжел Вагенщайн, предаде репортер на БГНЕС.
Смехът се преплита с тъгата на малкия евреин, нали съм си малък и цял живот съм си мечтал да бъда висок, силен и синеок, но загубих тази надежда. Та малкият евреин, винаги съм мислил така за себе си, смехът ме защитаваше и той е малко маскировка. Но да бъда кратък, защото тук има един мой приятел Луис, който ми каза да говоря кратко, а няма нищо по-трудно за един евреин да говори кратко, отново беше ироничен към себе си Вагенщайн.
Анжел Вагенщайн говори на вечерта посветена на него, организирана от посолството на Испания и СБП в НДК.
Вашите коментари