Днес, 4 април 2026 година, се навършват 22 години от една от най-тежките трагедии в най-новата история на Свищов – катастрофата в река Лим, която отне живота на 12 деца от дунавския град. На 4 април 2004 г. автобус с 34 ученици и 16 възрастни, връщащи се от екскурзия в Дубровник, пада в река Лим край сръбското село Гостун, между Приеполе и Биело поле. При трагедията загиват 12 деца, а 38 души са спасени.
И тази година Свищов отбелязва датата с молитва и преклонение. В параклиса „Свети Дух“ в гробищния парк се отслужват заупокойна литургия и панихида в памет на Александра, Антоана, Антония, Боряна, Валентин, Виктор, Глория, Женя, Лора, Светослав, Светослава и Юлиян – децата, които градът помни като Ангелите от Лим.
Болката от онази нощ не е останала само в семейната памет. През годините родителите на загиналите деца създадоха фондация „Ангели от Лим“, а в началото на всеки април в Свищов се организират възпоменателни събития. Паметта за жертвите се пази и край самото място на катастрофата, където е издигнат мемориал, а възпоменания се провеждат както в България, така и край границата между Сърбия и Черна гора.
В знак, че паметта може да се превръща и в съзидание, тези дни в Свищов се провежда и 19-ото издание на Националния конкурс за млади изпълнители на популярна песен „Звездици за Лора“. Форумът е посветен на Лора Николова и останалите 11 деца, загинали в Лим, а в тазгодишното издание участват над 100 млади изпълнители от цялата страна. Конкурсът се организира с участието на бащата на Лора – Илиян Николов, Фондация „Ангели от Лим“, Община Свищов и местното читалище.
На фона на почитта и спомена, отново звуча и един болезнено актуален призив. Георги Манзаров и Тодор Братов – бащи на загиналите Юлиян и Антония – отново настояха държавата да предприеме реални мерки срещу войната по пътищата. Думите им връщат разговора там, където той не бива да спира – към отговорността, превенцията и цената на всяко закъсняло решение.
Двадесет и две години по-късно Свищов продължава да живее с тази рана. Но заедно с мъката градът пази и нещо друго – паметта, че тези 12 деца не са просто част от една черна дата в календара, а част от съвестта на цяла България.
Вашите коментари