Когато се говори за разходи за труд, човек лесно може да си помисли, че става дума само за заплати. Всъщност това е по-широк показател – той показва колко струва един час труд на работодателя. И по този показател България отново е на дъното в Европейския съюз. Според най-новите данни на Евростат през 2025 г. средният разход за един час труд у нас е бил 12 евро – най-ниското ниво сред всички страни членки.
Средната стойност за ЕС е 34,9 евро на час, а за еврозоната – 38,2 евро. В другия край на класацията е Люксембург с 56,8 евро на час, следван от Дания с 51,7 евро и Нидерландия с 47,9 евро. След България сред страните с най-ниски разходи за труд са Румъния с 13,6 евро и Унгария с 15,2 евро на час.
Разликата остава голяма
Тези числа показват нещо, което отдавна се усеща и без статистика – че българският труд продължава да е значително по-евтин от средното за Европа. Разликата с държави като Люксембург е почти пет пъти. За работодателите това може да звучи като конкурентно предимство, но за работещите означава и друго – че България остава в периферията по цена на труда, а оттам често и по доходи.
Има ръст, но тръгваме от ниска база
Все пак има и движение нагоре. Евростат отчита, че през 2025 г. разходите за труд в ЕС са се повишили с 4,1% спрямо 2024 г., а в еврозоната – с 3,8%. При България ръстът е най-голям сред отчетените страни – 13,1%. Най-слабо увеличение е отчетено във Франция – 2%, а след нея е Италия с 3,2%.
Това обаче не променя голямата картина. Когато една страна тръгва от много ниска база, дори по-бързият ръст не я изкачва автоматично нагоре в класацията. Тоест България расте по-бързо, но все още остава далеч от средните европейски нива.
Какво точно влиза в тези разходи
Важно е да се каже и нещо друго: това не са само парите, които работникът получава в края на месеца. В разходите за труд влизат възнагражденията, но и т.нар. извънзаплатни разходи – например социалните вноски, които работодателят плаща. Според Евростат делът на тези извънзаплатни разходи е 24,8% в ЕС и 25,6% в еврозоната.
Данните обхващат предприятия с 10 и повече служители и са изчислени за т.нар. „цяла икономика“, но с някои изключения – извън сметката остават например земеделието, държавната администрация и някои специфични дейности. Това е важно, защото показателят дава добра обща картина, но не описва всеки сектор поотделно.
Какво означава това за хората тук
Най-простият извод е ясен: българският труд продължава да е най-евтин в ЕС, макар и вече да поскъпва по-бързо от средното. За хората това не е просто суха статистика. Това е мярка за мястото на страната ни в европейската икономика – и напомняне, че догонването още не е приключило.
Вашите коментари