Има един символ, който без визи преминава границите на Балканите. Той обединява традициите и носи послание за близост. Малък е, но се е превърнал в своеобразен между общности и поколения. Това е мартеничката. Всяка година на 1 март милиони балканци слагат червено-белите символи с пожелание за здраве и благоденствие.
Регионът на Кърджали е близо до Гърция и Турция. Това е определило преплитането на вярвания и традиции, някои от които се спазват и до днес. Като денят на мартеничката и посланието, което носи - че зимата си отива и идва пролетта. Любопитното е, че този ден не е само български. Той е и гръцки, и турски, че дори и румънски, с известни разлики, но винаги с общ символ – мартеницата.
Днес в Северна Гърция също е празник, като у нас. В района има традиции, подобни на нашите, разказва Станка Колева. Тя живее в Кавала и е директор на българските неделни училища в тази част на страната. Звук… Българските туристи няма да намерят днес мартеници в Северна Гърция, защото там не се продават.
На 1 март мартеници се разменят и в съседна Турция. Традицията е дошла още с първите вълни на преселване от България. Освен пролетен символ, мартениците носят и обичая за този ден, казва Вилдане Йозкан.
Вилдане Йозкан е етнограф и преподавател в университета в североизточния турски град Гюмюшхане.
Наскоро е посетила България, откъдето е закупила мартеници за свои колеги. Вилдане разказва, че в много турски градове традицията на мартениците оживява още преди 1 март.
Това, че мартеницата дълбоко е навлязла в балканския дух говори и фактът, че съседните ни държави си имат своя Баба Марта.
В Румъния, например, тя е с друго име, а образът й е вплетен в митове и легенди, разказва Владимир Митев, който следи събитията в Румъния. Там за празника се правят големи базари, а мартеници подаряват само мъжете. /БНР
Вашите коментари