Днес православният свят празнува Лазарова събота. В седмицата преди Великден празникът е спомен за най-голямото чудо в земния живот на Иисус Христос - възкресяването на Лазар, починал от четири дни.
В обредната традиция Лазаровден е наситен с жизнерадостни ритуали, някои от които като лазаруването се изпълняват и до днес.
С пасхална тържественост богослуженията на Лазарова събота припомнят как преди страданията и кръстната си смърт Христос възкресил своя приятел Лазар, който бил починал преди четири дни.
"Изключително чудо, в което Господ проявява своята божествена сила и ни дава надежда, че един ден ще възкреси и нас с нашите тела на второто Христово пришествие."
След Лазаровото възкресение мнозина свидетели на чудото повярвали в учението на Христос. В първосвещениците и закониците обаче то предизвикало негодувание и станало непосредствен повод да поискат смъртта на Спасителя.
В богатата обредна традиция на Лазаровден се откроява ритуалът на лазаруването. Етнографът Недка Димитрова:
"Девойки на предженитбена възраст, пременени, натъкмени, събрани на групички, вървят от къща на къща и пеят весели Лазарски песни и стопанките трябва да дарят лазарките с бели несварени яйца."
И до днес лазаруването се спазва на много места у нас.
"Голяма красота е. По този начин се демонстрират и народните носии, възкръсва и се продължава традицията, възпитава се и младото поколение, децата в любов към българското." /БНР
Вашите коментари