Пътно-транспортнатата аварийност в България е повече от два пъти на фона на общата в Европейския съюз. Най-уязвими са децата, активни участници в движението като пешеходци, пътници в превозни средства и велосипедисти. За да не попаднат в ада на пътно-транспортните произшествия е необходимо да усвоят азбуката на пътната безопасност още в предучилищна възраст. Обучението и възпитанието им е общо дело – на родители, учители и заинтересуваната общественост.
Нормативно основание за регламентиране на дейностите са:
- Закона за движението по пътищата,
- Закона за автомобилните превози,
- Решение на Министерски съвет № 542/07.06.2005г.,
- Концепция за обучението на на децата и учениците по БДП в българското училище и детските градини, утвърдена 2003 г.,
- Стратегия на МОН за изпълнение на Националната стратегия на Република България за подобряване на БДП за периода 2011-2020 г. (решение на Министерски съвет №946/22.12.2011г.),
- Решение на Държавно-обществената комисия по прблемите на БДП.
За организационни форми на провеждане на обучението и възпитанието по БДП са учебните ситуации в детските градини. Учителите включват обучение и възпитание и в други режимни моменти (при прием на децата, разходки, наблюдения, дидактичните, подвижните и музикално-подвижните игри и др.) Това учене трябва да се разглежда, като неделима част от цялостното образование и възпитание на личността на детето и трябва да се извършва непрекъснато в рамките на възпитателно-образователния процес в детската градина. Учебното съдържание е съобразено както със специфичните особености на тази възраст, така и с принципите на глобалност, последователност и спираловидност.
В своята дейност по БДП учителите в детските градини е необходимо да ползват точната методика за дефиниране на учебните цели.
Учебните цели трябва да отговарят на следните изисквания:
- консистентност – по-нисши учебни цели да участват в реализацията на по-висши учебни цели, т.е. да бъдат достижими.
- съответственост – целите да съответстват на условията в учебното заведение и възможностите на обучаемите, за да се формира поведение у децата, което да е успешно.
- еднозначност – целите да бъдат фефинирани така, че всеки момент обучаемият да прецени сам достижението им.
Равнищата на възприемане на учебните цели са шест:
1. Възприемане (запаметяване)
2. Осъзнаване
3. Приложение
4. Анализ
5. Синтез
6. Оценка
Глобалната цел на възпитателно-образователния процес по БДП изисква у децата от първа до четвърта група да се изградят елементарни представи и понятия за пътното движение и начални умения за безопасно придвижване, като пешеходци. Тази глобална цел се конкретизира, както следва:
- Развиване сензориката на децата (възприемане и различаване на цветове и форми, движение, анализиране на информация от светлинни и звукови сигнали;
- Да различават улично платно и тротоар;
- Да знаят кой, къде се движи;
- Да знаят, че не трябва да се движат сами;
- Да знаят къде е опасно да се движат и защо;
- Да умеят да се ориентират в елементарна пътна ситуация;
- Да се спазват определени правила при движение;
- Да знаят къде е опасно и безопасно да се играе;
- Да умеят да се придвижват самостоятелно на къси разстояния;
- Да правят елементарни констатации на наблюдавана пътна ситуация;
- Да търсят и откриват пътни знаци и сигнализа пешеходците.
Учебното съдържание дефинирано в ядрата на ДОИ от първа до четвърта група е предназначено за постигане на специфичните цели на възпитанието и обучението по БДП. От децата се очаква да започнат формиране на на знания и умения за безопасно поведение. С това се поставят основите на възпитаване на съвременна транспортна култура.
За да е ефектен възпитателно-образователният процес по БДП в детската градина, трябва да се реализира на богата нагледно-практическа основа, даваща възможност на децата да се включат в различни видове дейности: учебна, игрова, трудова. При неговото реализиране, учителят дава място на обучението по БДП, както в различните ситуациии, така също и в различните видове игри, разходки и наблюдения.
В ОДЗ № 8 ,,Лястовичка”, педагогическият екип, оценявайки сериозността на фактите, организира и провежда освен тематично регламентираните теми и обсъждане на практическия опит на децата, като участници в движението, така наречената ,,десетминутка”. Обсъждат се и анализират емоционалните преживявания по време на различни случки по време на пътуване, инциденти с цел обобщаване и затвърдяване знанията за опазване живота и здравето.
Автор: Анула Рашкова
Използвана литература:
- сп. ,,Дом, дете, детска градина”- кн.1/2009г.
- Концепция за възпитанието и обучението по безопасност на движението по пътищата в детската градина и българското училище
Вашите коментари