В сряда вечерта клуб „Милениум“ организира в сградата на Българското посолство в Лондон дискусия за бъдещето на Великобритания и на ЕС. В уводната си реч, председателят Румен Чолаков подчерта:
Хазартната кампания, която в момента Великобритания води, борбата за лично лидерство, за лична амбиция на Борис Джонсън, Найджъл Фарас, на Майкъл Гоув показва колко малко ценят усилията на десетилетия европейци, за да изградят това, което ние имаме днес. Те съзнателно рискуват бъдещето на европейския проект, за това те да се намерят на номер 10 на "Даунинг стрийт". Още Чърчил казва: "Великобритания може да бъде със, но не от Европа". И това остава сякаш в мислите на политиците и на англичаните десетилетия по-късно.
За предаването "Преди всички" по програма "Хоризонт" на БНР Чолаков разясни основните опасения на българите, които живеят и работят във Великобритания при евентуален Брекзит, освен очаквания икономически срив:
Притесненията са, че това ще се отрази на правото на образование и на правото на работа на Острова. Моето лично мнение е, че последствията няма да бъдат толкова крайни, толкова резки. Смятам, че по отношение на образованието британските университети имат лична финансова изгода да приемат европейски студенти, тъй като те се издържат или от заемите, които правителството дава, или все пак дори от родители, които не са само с таксите, но и с разходите за живот с спонсорират, в крайна сметка, британската икономика. По отношение на правото на работа, мисля, че пречките, които ще имаме и трудностите, ще бъдат бюрократично-административни. Предполагам, че отново ще се въведе режим , по който ще трябва да попълваш разни листчета и картончета, както беше преди 2014 г. , но не смятам, че ще има отказ от достъп до пазара на труда.
При ситуацията на излизане очаквам, че Дейвид Камерън ще си подаде оставката в петък и ще го замени Борис Джонсън. Моето лично усещане е, че Борис Джонсън не е действително срещу ЕС. Той вярва в свободната търговия, вярва в ползата от ЕСи използва това само за личната си амбиция да стане министър-председател.
Политологът и преподавател Диана Божилова изтъкна, че има и политически, и исторически причини да се стигне до референдума. В Обединеното кралство не е бил проведен референдум за присъединяването към ЕС.
Тогава обаче 67% от гласоподавателите гласуват за членство в Европейската общност. Макар Обединеното кралство да не е периферна икономика, в контекста на ЕС е периферна страна-членка на организацията.
Повечето ключови моменти за британското общество са ставали при правителства на консерваторите, сочи историческата справка.
Два паралелни процеса – икономическа и миграционна криза. Нито едната не е по вина на ЕС. Първата започва от класическия икономически модел на САЩ, проблемите на който обаче се решават, чрез намеса а-ла Кейнс в Европа. И, разбира се, ефектът от спасяване, най-грубо казано, на банките е обедняване на масите, тъй като двата модела са несъвместими. Емиграционната криза е функция на икономическата, от една страна, а от друга е несъвместима с наследството от предхождащата я миграционна политика на кралство спрямо британската общност през 80-те и 90-те години, което, от моя гледна точка е всъщност генезиса на проблема.
Вашите коментари