Радвам се, че футболните агитки и техните лидери напуснаха Гърмен в деня, след като направих изявлението, че виждам режисура в скандала там. Радвам се, че и днес не са там.
Гърмен е симптом. Той се среща на стотици места в България.
Това каза за БНР лидерът на „Движение 21“ Татяна Дончева, която допълни, че от години разсъждава върху въпроса какво да правим с циганския проблем. Тя обрисува омагьосания кръг, в който хората искат циганите да работят, но не са склонни да ги наемат, защото не отговарят на условията за назначаване. Не се знае и колко средства през годините ще отнеме интеграцията на циганите от гетата. Дончева изтъкна, че жителите на Гърмен нямат проблем с интегрираните си съграждани от ромския етнос.
Не се потвърди тези хора от "Кремиковци" да са прекалено много без адресни регистрации, прекалено много вторично заселени. Там се намериха хора, които живеят доста отдавна. Тази улица извън регулация всъщност се оказа създадена през 70-те години. Дали да продаваме земя и как да решим въпроса? Разбира се, че можем да кажем: „Нашата земя е напоена с кръв, никой няма да купува“. Има, разбира се, цигани, които имат пари да си купят и повече от нас и те живеят в части от страната. Дали поддържат и просяци и дали ги правят бизнесмени от просията по Западна Европа, това също е открит въпрос.
В България е създаден „много сериозен междуетнически проблем“ между българите, турците, арменците, евреите и т.н., от една страна , и циганите – от друга - коментира Дончева. Проблемът не е с всички цигани, изтъкна тя:
Има места, където има на глутници, нискообразовани, оскотели, ожесточени, гладни, озверели роми. Очевидно не се справя държавата и нямам предвид само сегашното правителство. Сегашното правителство има проблем със случката в Гърмен. Предишното имаше с Катуница, по-предишното със „Зрънковци“ и квартал „Нов път“ във Видин и т.н.
Дончева е на мнение, че експертите в БАН, които се занимават с изследване на ромския етнос, могат да дадат на държавните мъже прецизна информация къде и какви цигани живеят, кои са интегрирани и кои – не. Трябва още догодина да бъдат заделени „едни сериозни пари“ за образование, придобиване на квалификация и устройване на работа .
Онова, което аз виждам във всички призиви, във всички революции в момента е нашето нежелание да живеем с тях. Всякакъв благовиден предлог можем да си намерим това да стане. Трябва да направим нужното да се стартира разумен процес с мисълта, че ще живеем заедно, а не, че ще ги изселваме. Мисля, че това, което се предлага за 2-ри юни, за 18-и юни и т.н. има само един подтекст – „ще им съборим къщите и ще ги изгоним, не ни интересува къде ще отидат да живеят, важното е да не живеят тук“. Така ги разкарваме от едно място на друго.
Вашите коментари