Арменската Коледа започва от пети януари, когато свещеникът благославя всички арменци още преди изгрева на слънцето в храма, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
От там хората носят свещения огън в домовете си, а по традиция деца-скаути обикалят всички къщи, в които има арменци и там ги посрещат с лакомства. Рождественската литургия е днес. В Пловдив, градът с една от най-големите арменски диаспори от древността досега, Рождественската литургия отслужи архиерейският наместник на Арменската епархия в България и духовен водач на арменците в Пловдив отец Храч Мурадян. Литургията бе отслужена в църквата "Сурп Кеворк", а в общия двор играеха деца от Арменското училище.
Данни за арменци в Пловдив има още от древността. Първите насилствени изселвания са още по времето на император Юстиниян в VІ в. В Х век в Пловдив е бил изселен един от най-големите лекари от късното Средновековие Амирдовлат от Амасия. В Пловдив той е живял десет години и е написал известния си труд "Ползата от медицината". Като етно-религиозна общност арменците се обособяват в Пловдив във втората половина на ХVІІ век по време на Османската империя. Църквата " Сурп Кеворк" първоначално е била гръцка, през 1675 година бива отстъпена на арменците от гръцката митрополия.
Голямото преселение на арменците в Пловдив е след геноцида през 1915-1918 година. От всички етноси, съставляващи преди век пъстрата амалгама на града, днес те останаха най- многобройни и сплотени като общност. Арменците в Пловдив имат училище, гробище, църква, културни клубове, вестник. Наследили от предците си афинитета към занаяти, и днес сред часовникари и бижутери арменците са много. Поддържат традициите си, сплотени са. В началото на 90-те към традиционната диаспора, която вече няколко поколения живее в града, се присъединиха и нови емигранти, пристигнали след краха на Съветския съюз и особено след голямото земетресение в Ереван. В момента са над 13 000. В центъра на града има добре познат арменски ресторант, наскоро отвори и сладкарница. Арменската кухня е с традиции в Пловдив, основно ястие на днешния празник са лозовите сърмички с ориз, стафиди, ядки и канела. На масата се сервират и всякакви варива - пасиран нахут със зехтин, бобени и картофени салати и бакла, риба. Особено място заемат десертите - за Коледа арменките приготвят баклава и кадаиф, сладък и солен тиквеник. Най-много се тачи сладката супа, наречена "ану шабур" - десерт от сварено желирано жито с много захар, ядки, сушени плодове и наръсено с розова вода и орехи с канела.
Вашите коментари