Нека бъдем честни - след 2001 година реформите в здравеопазването спряха.
Нещо повече - те не само не бяха продължени, но нещата се върнаха далеч назад във времето, в измерения, които помним от периода преди 1989 година. Едно нелепо време, чието завръщане в 21 век съсипва здравеопазването. Виждаме това всеки ден. За съжаление, политиката не може да се раздели с конкретните персонажи и нещата са свързани, но основният проблем е спирането на реформите.
При стартирането им в сектора през 2000 година и до средата на 2001 година тогавашното правителство и лично аз открихме 28 спешни медицински центрове и 189 техни филиала. 15 години по-късно филиалите са се увеличили с максимум 10 бройки или това означава по-малко от 1% развитие на системата. Стартирахме реформата с 5700 общопрактикуващи лекари в страната, като имаше 1300 незаети бройки в труднодостъпните райони, но само за половин година ги сведохме до 300. В момента общопрактикуващите лекари са под 5000 – числата наистина всяват страх и бъдещо отчаяние. Очевидно е, че нещата не вървят напред, напротив - връщат се назад и се дезорганизират.
Драматичната ситуация в момента се дължи на пълната управленска некомпетентност в здравеопазването, която виждахме още при първия мандат на ГЕРБ. Тя се повтаря отново и не съм оптимист по отношение на възможността да се направят реформи и да се постигне подобрение в сектора.
Появата на конкретно разписана програма с приоритети в сайта на Министерството на здравеопазването няма да реши проблемите и да гарантира, че няма да се повтарят инциденти като този в Разград. Писането на програми след приемането на държавния бюджет говори за пълно неразбиране на управленския и законодателен процес. Каквато и програма да предложи днес здравното министерство, тя ще бъде само на хартия. И пожелание, което няма как да се изпълни, защото не е облечено в числата на държавния бюджет.
В Бюджет 2015 година раздел "Здравеопазване" се състои от шест реда, които са толкова смешни и безпомощни, че за реформи въобще не може да се говори. Когато системата не е годна да поеме своите функции, няма как да очакваме от нея да работи добре и при пълен капацитет. Ако тази инерция продължава трагичните случаи няма да спрат да се случват.
Докато системата на здравеопазването не предлага добри условия за работа, включително и добро заплащане, няма да можем да задържим лекарите в България. Това, обаче, е само половината страна от проблема. Другата е, че към системата се упражнява двустранна агресия. Агресия има от страна на населението и това се доказва от повишаването на инцидентите. Но агресия упражняват и ръководителите на системата. При тази двустранна преса няма как да се задържи един добронамерен български лекар в страната.
За съжаление, който не може да управлява, се занимава с пиар. Виждаме го в поведението на министъра на здравеопазването - като се започне от стрес тестовете за ебола и се стигне до акциите му в социалните мрежи. Специалистите в системата се смеят на шоуто с еболата и на пиар акциите на министъра във "Фейсбук". Тези действия не подобряват с нищо системата. Те просто представят този човек в светлина, в която явно той желае да бъде виждан. Но аз не му препоръчвам подобен подход. Той ще доведе до тежки последици както за него самия, така и за лекари и пациенти. /БГНЕС
-------------------
Д-р Илко Семерджиев, лидер на коалиция "Десните". Той е министър на здравеопазването в периода 1999-2001 г.
Вашите коментари