Министър Петър Москов трябва да каже как ще направи електронно здравеопазване и как ще направи реформата в здравеопазването.
Това заяви управителят на НЗОК д-р Румяна Тодорова след среща със застрахователи и Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, предаде репортер на БГНЕС.
Тодорова обясни, че срещата е била провокирана от думи на здравния министър, тъй като той иска да въведе надграждащ модел и електронно здравеопазване. Адмирираме това, но за да стане трябва да въведем ред, за да не се сгромоляса моделът. Без регулация от страна на държавата надграждащ модел не може да има, категорична бе Тодорова. Тя обясни, че НЗОК, лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и българските застрахователи настояват за спешна среща с министъра, защото от него се очакват и спешни действия.
Когато говорим за електронно здравеопазване си зададохме въпроса как ще стане, как тези допълнителни застрахователни дружества ще бъдат включени в системата на касата, каза Тодорова. От думите й става ясно, че те заедно с касата трябва да имат единни кодове за размяна на информация, дейности, които застрахователите са заплатили и се отчитат и към касата. Управителят на касата посочи, че идеята е НЗОК да си сътрудничи със застрахователите и дружествата за доброволно здравно осигуряване по отношение на контрола. Те нямат право да извършват контролна дейност, но могат да ни пращат информация, която да става повод за проверки, допълни Тодорова.
Посочени са комплекс от мерки, които Министерство на здравеопазването предлага в проектобюджета за 2015 г., но те не могат да дадат ефект от 1 януари или да се случат оттогава. Ако искаме през 2015 г. да се случи нещо трябва да е буферната година, каза Тодорова. По думите й има нужда от разработване на нещата, закони и разпоредби. И това да заработи от 2016 г. евентуално. Бюджетът 2015 г. - не може да отречем, че такъв бюджет не е даван досега, посочи тя. Бюджет равен на реално изпълненото от предходната година не е имало. Това е огромен реверанс към здравеопазването. Този път правителството е направило толкова, колкото може, даже и отгоре, добави още Тодорова.
От своя страна Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване коментира, че има големи деформации в здравната система, които натоварват финансово много лица. Потърсихме НЗОК дали има нагласа двете институции да обединят действията си и да потърсят помощта на държавата, за създаване на регулация в здравната система и облекчение на касата, обясни тя. Според нея без регулация и действие от страна на държавата бюджетът на касата ще набъбва всяка година.
Творчеството на лечебните заведения да прибират нерегламентирани пари надмина възможностите да регулираме такива процеси. Искаме държавата да каже какво може да ценообразуват лечебните заведения и за какво хората трябва да заплащат от джоба си, настоя Виткова. Тя обясни, че в асоциацията, която тя председателства са застраховани млади хора, които търсят правата си от асоциацията, но тя не може да създаде такава регулация.
По думите й 48 % от разходите на българското здравеопазване се заплащат от джоба на пациента. Виткова подчерта, че не може пациент да заплаща 330 лв. за стая с едно легло в болнично заведение. Възможно ли е цените за здравеопазване в най-бедната държава в Европа да са такива. На какво основание, например, лекар от извънболничната помощ издава фактура за избор на екип на стойност 1400 лв., запита Мими Виткова.
Представяме си регулация, която да подобри контрола на доставчиците на медицински стоки и услуги и да посочи ясно кой какво плаща, посочи Светла Несторова, зам.-председател на асоциация на българските застрахователи. /БГНЕС
Вашите коментари