На шестия ден след катастрофата, довела до счупвания на крака и на ребрата, отец Иван е добре и нещата вървят по план, колкото и условно да звучи това за пострадал с толкова тежка травма, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.
След четиричасова операция на крака, отец Иван днес за пръв път е успял да седне в леглото за петнайсетина минути. Болят го ребрата- оказа се, че четири от тях са счупени. Докато не зараснат, ще усеща всяко вдишване. За тия дни се е лишил и от част от косата си- заплетени шумки и кръв са наложили да се подстриже. Нощем трудно спи, а през деня рядко остава сам. Това е бързата сводка от Клиниката по ортопедия на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив, където отец Иван се лекува след тежката катастрофа, която преживя на път за Съединение.
Придружител на отец Иван е един от първите му питомци в приюта в Нови хан, където сега живеят 280 души заедно с настанените в къщите в Якимово. Всъщност първият, който е сключил брак в приюта, днес е до духовния си баща и се грижи за него като роден син. Родният син на отец Иван- отец Григорий, пък се грижи за приюта. Още в първите часове след катастрофата отец Иван се безпокоеше повече за питомците си и сподели пред медиите тревогата си- в последните дни преди зимата те нямат нито дърва за огрев, нито достатъчно храни, нито пари в банковата сметка. Ядосваше се, че белята пречи на плановете му да навести бъдещия земеделски министър и да го помоли за помощ. Е, оказа се, че хората не са безразлични, нито пък страховете на отец Иван остават нечути. На няколко места в България вече текат организирани акции за помощ на приюта. Избран министър на земеделието още нямаме, но служебният министър е изпратил дърва за огрев в приюта. Отец Иван е видимо по-спокоен на тази тема и въздъхва : Животът си тече.
Болничната му стая в момента прилича повече на склад. Непознати хора от Пловдив и селата наоколо идват да го посетят и му носят всеки каквото е преценил, че му е необходимо. Постелки за леглото, одеяла, плодови сокове, млека, сладки. Няколко жени са му донесли домашно сготвена храна, така че, откак е постъпил в болницата, отец Иван още не е опитвал болничната храна. Снощи за пръв път си е пуснал телевизора, интересува се от ситуацията в страната, надява се нещата да се разрешат по-бързо и благоприятно за хората. Чете с интерес вестници. И макар, че фрактурата му е тежка, никак не му се остава в болницата дълго време. За да проходи, са му необходими патерици с удобни меки хватки отгоре, тъй като счупените ребра затрудняват ползването на обикновени. Не се съмнява и за миг, че ще се вдигне на крака и пак ще си гледа работата. Липсват му децата. Отец Иван има пет собствени внучета и още една камара, които, макар и да нямат биологична връзка с него, пак брои за свои- нали, казва, аз съм ги изписвал от болницата, аз съм учил майките как да ги гледат, аз съм ги държал. Като се сети за тях и за цялото си сирашко войнство, на което е дал подслон и добрина, признава- абе, аз съм щастлив човек. /БГНЕС
Вашите коментари