Заместник министър-председателят по икономическата политика, министър на регионалното развитие и министър на инвестиционното проектиране Екатерина Захариева ще се срещне в Брюксел с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан и с представители на Главна дирекция "Регионална и градска политика" в Европейската комисия.
Основната тема по време на разговорите ще е възстановяване на плащанията от страна на ЕК по изцяло спряната Оперативна програма "Околна среда" и по две от осите за "туризъм" и "градско развитие" на "Регионално развитие". Очаква се Захариева да се съгласи с налагането на "плоска" финансова корекция в размер на 200 млн.лв. заради допуснати нередности при провеждане на обществени поръчки в периода 2010-2013 г. по проекти за "водните цикли" на ОПОС. Сумата от 200 млн.лв., която България ще отпише за сметка на възстановяване на плащанията по "Околна среда" бе посочена в поредица от изявления на президента Росен Плевнелиев. Все още не е ясно, каква ще е финансовата корекция за възстановяване на плащанията по "Регионално развитие", но се очаква тя да бъде между 50 и 100 млн.лв. Въпреки, че повечето от нарушенията, заради които България е санкционирана от европейските одитори са заради обществени поръчки, проведени от общини, заради сериозния размер на финансовите корекции, по настояване на държавния глава, служебните министри приеха глобите за бъдат заплатени от централния бюджет, като за целта ще се предложи актуализация на държавния бюджет след конституирането на новото Народно събрание. Същата теза бе подкрепена от ГЕРБ, докато бившите управляващи от ДПС и БСП настояваха за споделена отговорност, при която финансовите корекции да бъдат поети основно от местната власт.
Вицепремиерът Захариева е придружавана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова. Според официалната информация двете ще обсъдят с представителите на ЕК и подготовката на оперативните програми за програмен период 2014-2020 г. Очаква се Ангелкова да лобира за възможността за увеличаване на 50% съфинансирането от българска страна на проектите по Оперативна програма "Транспорт". На пресконференция миналата седмица Николина Ангелкова обясни, че това ще се прави, за да се осигурят повече средства за строителство на пътища. Според анонсите на служебното правителство, вместо строителство на скоростен път София-Видин, приоритет става магистрала "Хемус" – София-Варна. Проблемът е, че Европейската комисия финансира проекти, които са част от европейските транспортни коридори, какъвто е пътят София-Видин, докато магистрала "Хемус" в участъка Велико Търново-Варна се явява вътрешен транспортен коридор. До момента ЕК е настоявала за изграждането на отсечката София-Видин, която да направи използваем в максимална степен "Дунав мост" 2, чието изграждане бе финансирано с пари на европейския данъкоплатец.
От вчера изграждането на скоростния път София-Видин като част от европейски транспортен коридор може да се счита за почти сигурно и по една чисто обективна причина. Румънският премиер Виктор Понта съобщи след разговор с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, че Румъния получава поста на европейски комисар по "регионалното развитие". В този смисъл, наследникът на Йоханес Хан, евродепутатът от управляващата в Румъния Социалдемократическа партия Корина Крецу, съвсем естествено ще настоява за осигуряването на добра транспортна инфраструктура, която да осигури трафик през "Дунав мост" 2, което ще е от полза, както за Северозападна България, а така също и за румънската държава.
Няма яснота дали Захариева и Ангелкова ще настояват пред европейския комисар Йоханес Хан за промяна и в друг европейски проект – автомагистрала "Струма". В последните месеци български строителни фирми активно лобират строителството на 15-километров тунел в Кресненското дефиле да бъде заменено с изграждането на виадукти. Строителните фирми сочат, че изграждането на тунела се изчислява на около 1 млрд.евро, което представлява почти целия бюджет на ОП "Транспорт", докато заобиколните пътища ще излязат далеч по-евтини. Против това са еколози, които твърдят, че виадуктите ще нарушат екологичното равновесие в региона. Природозащитниците считат, че лобирането на строителните фирми за виадуктно развитие на магистрала "Струма" е заради факта, че нито една българска компания не разполага с техника и опит в изграждането на тунели. Индикациите, които представители на Европейската комисия дават е, че тунел в Кресненското дефиле трябва да се строи. /БГНЕС
Вашите коментари