Най-ниските наши стойности бяха около 9-10% - тези, които сме регистрирали от населението, което по някакъв начин е участвало в корупционни взаимодействия. Най-добрите страни в Европа са скандинавските – те показват нива от 3-4%.
Но при нас проблемът не се решава, а се задълбочава. Това заяви в предаването „12+3“ по БНР социологът Александър Стоянов.
Негативните нагласи на обществото са налице през цялото време. Правителството, администрацията или политическата класа не вземат адекватни мерки да решат проблема. Тогава, когато имаме масови мащаби на корупция, каквито регистрира нашето изследване, при това положение тя става елемент на средата, т.е. хората започват да я приемат като необходимо зло, още един данък, който трябва да платят. /…/ Хората не я приемат, нито искат да живеят с нея, въпросът е, че няма реакция от страна на администрацията.
Не е възможно със средствата на правоохранителната система – прокуратура, съд, полиция и т.н., да се преборите с такъв проблем, смята Стоянов и добави: Проблемът е системен, той опира до начина, по който са организирани нещата в държавата. Имаме данни, че например осъдените варират в последните 20 години между 100 и 200 за корупция, от друга страна имаме данни, че това са стотици хиляди случаи, т.е. колкото и да се старае прокуратурата, тя не е в състояние да се справи с подобен проблем. Въпросът опира до това, че по такъв начин са организирани нещата, че те предпоставят корупция.
Другият проблем е, че винаги, когато видим такива неща, се опитваме да ги решаваме с репресия. Това е невъзможно. Не е възможно да се реши този проблем с контрол – един чиновник проверява друг чиновник, който проверява трети чиновник и накрая не е ясно кой кого контролира. По този начин тази задача е нерешима.
Вашите коментари