Проф. Божидар Димитров: Историята на Христо Ботев е една от най-светлите страници в българската исто

Историята на Христо Ботев е една от най-светлите страници в българската история и най-добрият пример за жертвоготовност. Това каза за Агенция „Фокус” проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. През 1875 г.

Христо Ботев, който е една от активните фигури в Българският революционен централен комитет, се скарва с другарите си след анализ на причините за неуспеха на Старозагорското въстание и напуска организираната революционна дейност. По време на Априлското въстание той не взема участие и изглежда, че тази „луда глава” е решил да започне кротък, мирен живот, разказа проф. Димитров. „Жени се успешно, при тогавашните разбирания, жена му има състоятелни роднини и изглежда, че излиза извън подготвената национална революция. Когато революцията избухва, за негова изненада, той бърза да се включи – намира пари, събира чета, въоръжава я, но докато става всичко това Априлското въстание вече е потушено. Въпреки това Ботев тръгва на бой с Османската империя, превземайки един австрийки параход, за да може да се прехвърли от другата страна на река Дунав. Хората от онази епоха вече са образовани и не само Христо Ботев, но и останалите 200 четници знаят, че те не могат да победят Османската империя, както и това, че всички ще загинат, но въпреки това тръгват на саможертва”, обясни историкът. По думите му, това е най-масовата хекатомба в българската история, тоест хора тръгнали доброволно на сигурна смърт в името на отечеството.
„На какво все пак се надяват? Надяват се, че европейското обществено мнение, което вече реагира бурно на клането в Батак и Перущица, на загиналите в Панагюрище, Клисура, Ново село, Македония ще продължи да отразява в положителен план българската национална революция – като, че ли са улучили ваксата, както се казва в ските, защото един преглед на отраженията, които европейската преса дава в тази епоха за Априлското въстание. На скоро студенти от Софийският университет, от Историческия факултет направиха преглед на печата и се установи, че 60 на 100 от публикациите не са за клането в Батак, макар, че и то намира добро отражение, а за четата на Христо Ботев. Защо? Основно, защото са засегнати и интересите на една голяма европейска държава, в случая Австро-Унгария, тъй като неин параход е превзет”, каза още проф. Божидар Димитров.