Това, което става в медицината е функция на това, което става в държавата. Бърза помощ не е място, където човек трябва да се доказва, тук става въпрос за живота на хората. Това е една от най-важните институции в страната.
Това каза за БГНЕС д-р Николай Клинкачев. През август 2006 година д-р Клинкачев бе уволнен от директора на "Центъра за спешна медицинска помощ" – София д-р Георги Гелев заради изказването си, че ръководството не може да се справи с управлението на спешна помощ. През февруари 2010 г. ВКС отмени уволнението му. Днес д-р Клинкачев работи в една от университетските болници.
8 години по-късно той не работи в спешна помощ, но казва, че освен ремонта в централата на Бърза помощ, който не касае пациентите, реално нищо не се е променило. "Нещата, които се говориха още тогава, и заради които де факто беше моето уволнение, са актуални и днес", каза д-р Клинкачев.
Един от големите проблеми на Бърза помощ е разпределението на сигнали. Трябва да се намери начин за отделяне на повикванията, които не са за спешна помощ. Ако някой е вдигнал температура или друг се е напил – се звъни в спешна помощ, а в същото време някой умира. Трябва да бъде като в другите страни – ако викаш спешна помощ за глупости, накрая на годината данъците ти да стават двойни, ако имаш повече катастрофи – плащаш по-висока гражданска отговорност. Хората, които злоупотребяват със спешната помощ, трябва да бъдат санкционирани, смята д-р Клинкачев.
Подготвят се парамедици, които трябва да заместят лекарите в линейката – това ще стане след години, не сме подготвени още. Много лекари напускат, младите медици не се обучават – работата на един реаниматор в болница е коренно различна от работата на улицата. На улицата има факторът хора, тълпа, там трябва максимално бързо да вземеш решение, нямаш консултант, нямаш лаборатория. Обикновено близките на пациента са настроени негативно и това е напълно нормално, описа д-р Клинкачев работата на спешния екип на адрес.
Страничните немедицински фактори са по-голямата пречка в работата на спешния екип. Не е най-тежкото медицинският проблем, разказа още медикът. Едно време нямаше наистина апаратура в линейката – пет екипа ходихме в кабинета на главния прокурор и аз като реаниматор нямах дефибрилатор. В Германия, например, има дефибрилатори по бензиностанциите и по големите хипермаркети. А ние нямаме пари да купим по линейките, каза д-р Клинкачев.
По последни данни на МЗ в столицата има налични 57 автомобила за Бърза помощ. За месеците март и април в столицата са работили 20-21 спешни екипа. Тези екипи обслужват 2,8 милиона население в София и около 60 малки населени места около столицата. Според д-р Клинкачев половината от тези екипи са само шофьор и медицинска сестра, няма лекар в линейката. Юридически медицинската сестра няма право да поставя диагнози, няма право да постави една ампула без тя да е назначена от лекар.
Равносметката на лекаря, който преди години дръзна публично да обвини ръководството на столичния център в некадърност и престъпно безхаберие, е, че пари има предостатъчно, просто не се разпределят правилно.
Вашите коментари