Панихида в памет на Иван Евстратиев Гешов се състоя в столичния старинен храм "Св. София".
Заупокойното последование бе отслужено от Тивериополски епископ Тихон, предаде репортер на БГНЕС. Заслужена почит на академик Иван Евстратиев Гешов - голям български държавник, учен, финансист, общественик и благодетел, живял в края на 19 и началото на 20 век бе отдадена днес от около 20-30 души, дошли в столичния храм.
Според последната воля на Ив. Ев. Гешов, епископ Тихон произнесе слово за човешките добродетели, любовта и братските взаимоотношения между балканските народи. "Нека той да бъде за нас един не само светъл пример, нека той присъства в нашия живот, да ни напомня непрекъснато какво можем ние българите да бъдем, стига да го искаме откровено, без да искаме нещо за себе си, защото човек може да достигне каквото пожелае, стига да не го интересува кой ще обере лаврите", каза епископът. Той заяви, че академик Гешов ни напомня, че дори и когато придобием най – висши знания и богатство без служба на народа ни, на църквата ни, животът ни няма да има никакъв смисъл.
БАН възстанови традицията, прекъсната след 1944 г., всяка година да се служи панихида в памет на големия български държавник, политик, учен и благодетел Иван Евстратиев Гешов. Той е дългогодишен член и председател на БКД и БАН (1898-1924), като същевременно участва активно в обществения и политическия живот на България като министър-председател, министър на финансите, народен представител и председател на Народното събрание. Историците казват, че животът му е пример за всеотдайност. Гешов е един от създателите и ръководител на Българския червен кръст и директор на Българската народна банка. Заръката за ежегодното отслужване на панихида в памет на Ив. Ев. Гешов е била записана в неговото завещание от 1 септември 1923 г., в което Гешов определя БЧК "…да служи всяка година панихида, на която да се произнася от виден свещенослужител, общественик или книжовник реч върху милосърдието, любовта към ближния, дълга към отечеството, сговора между българските синове, мира и приятелството между балканските народи...", както и след службата да се дава помощ на български сираци. Традицията е била прекъсната веднага след 9 септември 1944 г., а оставената за целта сума, от 100 хиляди златни лева, е изчезнала. /БГНЕС
Вашите коментари