Правителството прие проекта за нов Наказателен кодекс, представен от Министерството на правосъдието.
Проектът възпроизвежда значителен брой разпоредби, които са класически за наказателното право и в частност за българската традиция. Използван е законотворческият опит на българския законодател от 1896 г. до наши дни, както и постиженията на българската наказателноправна доктрина през този период, отчетена е тълкувателната практика на Върховния касационен съд. Наред с това са взети предвид и международните задължения на българската държава в областта на противодействието на престъпността и на първо място – тези, които произтичат от наказателното право на Европейския съюз.
Настоящият Наказателен кодекс е в сила от 1968 г. и до сега е изменян близо 100 пъти. Изготвянето на приетия от Министерския съвет проект продължи повече от три години, като участие в неговото изработване взеха водещи юристи – представители на академичната общност, върховни съдии, прокурори и неправителствения сектор.
В Общата част на проекта са предложени множество нови решения в сравнение с действащия Наказателен кодекс от 1968 г. Новата уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както за държавните органи, така и за гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация. Предложено е законодателно решение и на сложен и труден за практиката проблем – този за съчетанието на множество престъпления, част от които съставляват съвкупност, а други – престъпления, представляващи рецидив.
В приетия проект се предлага система на наказания, съществено променена в сравнение с тази на Кодекса от 1968 г. Тя включва седем вида наказания: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Като обща особеност на новата система на наказанията следва да се отбележи чувствителното намаляване интензивността на наказателната принуда. Наказанието лишаване от свобода остава основното сред предвидените наказания. Наказанието доживотен затвор без замяна отпада като вид наказание поради това, че се възприема като твърде нехуманно заради отсъствието на каквато и да е перспектива пред осъдените.
С приемането на проекта за нов Наказателен кодекс от Министерския съвет дебатът по неговото обсъждане навлиза в същинската си фаза. Министерството на правосъдието се ангажира да продължи да инициира и да бъде активен участник в провеждането на още по-широки дискусии по предложените текстове, в които наред с представители на академичните среди, магистрати, граждански организации, правозащитници, вече да се включат и представители на законодателната власт.
Вашите коментари