Бившият военен Здравко Митков, който се простреля в главата в петък, вече е стабилизиран, контактен, може да разговаря и да се храни. Той, както struma.bg писа, бе приет по спешност завчера вечерта в хирургия на благоевградската болница в безсъзнание, с кървяща рана и подкожен хематом в лявото слепоочие, след като се простреля с газов пистолет.
Отивах си от този свят с чиста съвест, винаги съм бил справедлив, аз не съм лъжец, имам огромна папка със събрана документация, принудих се да се гръмна след 14 години съдебни дела, исках да залича от паметта си адвокатката на бившата ми съпруга, това са първите думи, които каза от болничното легло Здравко Митков, който е баща на три деца - две дъщери и един син, дядо е на 6 внучета, наскоро очаква да стане и прадядо. Прострелялият се мъж има силна болка в главата, но е адекватен, той превъзмогна шока от случилото се и разказа за читателите на „Струма“ вълнуващата история на живота си:
20 години съм бил военен, възпитаван съм в ред, дисциплина и справедливост, и в правилото, че в държавата има закони, които се спазват. Исках да докажа, че в държавата има ред и справедливост, но се оказа, че държавата ни е башибозук, сбирщайн. На всеки човек му призлява, това не е ден, не е два, водя съдебни дела от 1999 година, и то за жилище, което съм купил с бившата си съпруга, с част от парите от моето първо жилище, което продадох тогава. Съдия- изпълнител вече влиза в жилището пет пъти, тръгна да дели имущество, което е на децата ми, има фактури, с които се доказва, че вещите са закупени с пари на сина и снахата.
След инцидента в петък съм изпаднал в безсъзнание, децата са ме открили на фамилното ранчо в кв. „Струмско,“ видели са, че дишам, и веднага са потърсили помощ. Сега ги питам защо не са ме оставили да си отида от този свят. Исках да се гръмна, изживял съм живота си с достойнство.
Когато съм изпаднал в безсъзнание, ми се яви като на сън Свети Петър и ми каза: Ти не си за тук, връщай се....! Чувах някакави гласове около мен, мъчех се да отговоря, но не можех, после се събудих в болничната стая, усещах силен, страшен шум в ушите, главоболие и устата ми се бе схванала, но се оправям благодарение на бързата помощ на децата и лекарите, Господ така е решил... Същия ден /петък/ бях в дома „Свети Мина“, където живея, връщам се в стаята си от обяд и намирам на леглото едно листче. Понеже не виждам добре с очите, след инцидента в кантората, тъй като тогава адвакатката Юлия Ангелова ми пръсна в очите бензин, имам и диабет, викнах една жена от персонала да ми прочете, какво е написано, и тя ми поясни, че става въпрос пак за пари. Всички молби, които получавам от 2002 година до завчера, са само и единствено за пари. Ние, обикновените хора, сме превърнати в банкомати.
Излязох навън и точно по това време минаваше такси, спрях го и то ме закара до ранчото. Управата на дома за стари хора няма никакво отношение към случилото се с мен, много съм доволен от персонала. Вината, че напуснах дома, си е лично моя. Тръгнах с мисълта да се гръмна. Пистолета го притежавам от много години, още не бях пенсионер, когато го закупих, за да плаша пилците по гроздето. Пенсионер съм от септември 1987 година. Последната ми мисъл бе, че искам да се отърва от мъките и борбата с адвокатката Юлия Ангелова, въпреки че ние с нея се виждахме единствено в съдебна зала и един път в кантората й.
Загубих желание за борба и живот, видях, че срещу съда и адвокатите не мога да се боря, за тях бедният народ е банкомат. Бившата ми съпруга Божурка също е използвана години наред, нейният син през годините работеше в САЩ, тя също бе там година и половина - от 2001 до началото на 2003 година, а по същото време лъжеха, че е болна и на лечение, много са нещата, които не са верни, твърденията, че живее на квартира, също не са верни. Съдебните дела за проблемното жилище с бившата ми съпруга приключиха преди една годината, но тормозът продължава...
Занапред не мисля, отгледах трите си деца без майка им, която почина, тогава малката дъщеря бе на 8 години, другата 12-годишна, а синът на 14 години, възпитах ги, сега те вече имат свои семейсва. С Божурка живях заедно от 1976 година до 1990 година, разкри драмата си бившият военен.
71-годишният Здравко Митков не прави планове за бъдещия си живот, за себе си твърди, че винаги е държал на честността и да помага на другите, дори доскоро бил управител на Домсъвета, но се оттеглил след събитията през изминалия месец, когато бе обвинен, че залял с бензин адвокат Юлия Ангелова и й дал запалка, а неговата версия бе, че адвокатката сама се поляла с бензин и легнала на пода.
Той живее в Дом за възрастни хора от няколко години, първоначално през 2007 г. е бил в Дом за стари хора във Велинград, по-късно се преместил в село Падеш и след това в „Свети Мина“ - Благоевград.
Прострелялият се мъж остава под активно лекарско наблюдение в хирургия на благоевградската държавна болница. Вчера бе консултиран от столичния неврохируг д-р Михаил Захаринов. До 2-3 дни ще бъде изписан от болницата.
Разследващите органи продължават работа по случая.
Вашите коментари