"Юбилейната изложбата, която отбелязва 130 години от рождението на Сирак Скитник, представя едни от най-значимите и ценни неща от творчеството му, които са над 160", разказва кураторът Красимир Илиев пред БГНЕС.
Според Илиев, Сирак Скитник е много различен и няма друг такъв художник, който така бързо и динамично да е препускал през различни стилове, а всяка негова картина, сама по себе си представлява една отделна епоха.
Експозицията е и опит да очертае развитието на художника като живописец и да проследи отделните етапи на неговото творчество от първите му живописни опити, когато учи в Санкт Петербург, до първите самостоятелни изложби между Балканската и Първата световна война. Тя е подготвяна в рамките на една година, а хронологичният ред на картините е оспорван, защото е трудно да бъдат датирани. В Софийската градска художествена галерия посетителите могат да прочетат и фрагменти от словесното творчество на Сирак Скитник, който е оставил над 400 статии.
"Те осмислят изложбата, защото най-изтъкнатият български художник между двете войни, звучи актуално и днес, а стиловите му трансформации го правят толкова различен", каза още Красимир Илиев.
От ранния период на твореца, картината "Червеният храст" е една от любимите му. Тя участва в три изложби, а картината "Благовест", правена през 1922 г., печели наградата на Министерството на просвещението и е откупена от Народния музей. Има и няколко натюрморта, които са преходни към по-късното творчество на Сирак Скитник. Тогава той престава да рисува фигурални композиции и се отдава на пейзажа и натюрморта, на които остава верен до края на живота си", разказа Илиев.
През 1921 г., когато звездата на Иван Милев все още не е изгряла, Гео Милев поставя Сирак Скитник измежду четиримата най-забележителните автори - Никола Петров, Никола Маринов и Владимир Димитров- Майстора.
"Изкуството е истина и действителност на духа и трябва да сме почувствали дълбоко нещо, за да бъдем убедителни", се казва в една от критичните статии на Сирак Скитник, за когото всяко голямо произведение е търсене на "изгубения рай". За Сирака изкуството в униформа би било най-голямата творческа трагедия, защото то е само душа, която е над видимото и затова понякога е капризно като нея, често непонятно и мъгливо. А думите му: "За твореца догмата е смърт за изкуството и в него няма формули", би трябвало да бъдат запомнени и следвани и до днес.
Предстои да бъде издаден и каталог на експозицията, който ще бъде представен през януари. Идеята е изложбата да остане като знак, защото солидна монография с картините на Сирака е правена за пръв и последен път през 1974 г. от Кирил Кръстев.
Вашите коментари