Част от парите за втора пенсия са спасени от мъртвата хватка на олигарха Иво Прокопиев. Той се беше вкопчил в тях в опит да финансира ВЕИ проектите си.
Пенсионни фондове от групата на “Алианц” са продали преди броени дни облигациите си в свързаната с фалиралия олигарх компания “Пи Ви Инвестмънтс”, съобщава "Репортер".
Продажбата на дълга е станала, след като в края на септември на общо събрание облигационерите задължиха дружеството до 25 ноември да осигури обратното изкупуване на двете емисии дълг или да осигури нов инвеститор, който да ги придобие.
В случай, че нито едно от посочените две събития не е настъпило в определения срок, облигационерите дадоха право на банката - довереник да обяви облигационния заем за предсрочно изискуем. А това означава процедура по разпродажба на обезпечението.
Решенията на облигационерите обаче не са плод на “добрите им намерения”. Те дойдоха в резултат от намесата на Комисията за финансов надзор (КФН). В опит да защити парите за втора пенсия КФН прие Практика по прилагане на чл.176, ал.1, т.9 от КСО относно инвестирането на средствата от пенсионните фондове в обезпечени корпоративни облигации, предложени при условията на частно предлагане.
Тази практика задължава пенсионните фондове да не задържат в активите си такива ценни книжа, ако не успеят да отговорят на изискванията на закона в определения в проспекта им срок. A “Пи Ви Инвестмънтс” така и не листва емисиите си на борсата.
Тази компания, управлявана от дясната ръка на Прокопиев Десислава Недкова и номинално собственост на "Алтернатив инвестмънтс" (от своя страна притежание на кипърска офшорка), пласира през май 2012 г. две емисии корпоративни облигации, с които финансира изграждането на ВЕИ паркове.
Първата е на стойност 32.3 млн. лв. и е за изграждането на фотоволтаичната централа “Добрич”, собственост на дъщерното му дружество “Компания за енергетика и развитие” ЕООД. Централата е проектирана с капацитет от 13.7 MWp.
Втората емисия е за 11.5 млн. лв. и е пласирана за построяването на друг фотоволтаик – “Перун” с проектна мощност от 4.92 MWp. Централата е собственост на друго притежавано на 100% от “Пи Ви инвестмънтс” дружество – “Грийн енерджи парк”.
Справка в “Централния депозитар” показва, че корпоративният дълг на “Пи Ви инвестмънт” е купен от Доброволен пенсионен фонд “Алианц България”, Доброволен пенсионен фонд “Доверие”, Професионален пенсионен фонд “Доверие”, Задължителен професионален пенсионен фонд “Алианц България”, Универсален пенсионен фонд “Доверие” и Задължителен универсален пенсионен фонд “Алианц България”.
Според тримесечните отчети на “Алианц” и “Доверие”за инвестиционните им портфейли с най-голям дял в проблемните емисии участва Универсален пенсионен фонд "Доверие" – 12.7 млн. лв. в едната и 4.6 млн. лв. във втората.
Универсалният фонд на “Алианц” е държал, преди да ги продаде, облигации за 3.8 и съответно 1.4 млн. лв. Затова и за преодоляването на проблема с “Пи Ви инвестмънтс” от особено значение ще бъде поведението именно на “Доверие”.
Иво Прокопиев е вторият по големина акционер в пенсионно-осигурителната компания. Макар и да отрича влияние при вземането на инвестиционни решения, Прокопиев със сигурност има механизми за влияние в дружеството. Но едва ли те са толкова големи, че да накарат ПОК да не изпълни предписанията на КФН. Двете емисии са пласирани в условията на частно предлагане. Това е по-рисковият от двата вида пласиране вариант – публично и частно.
Операцията е присъща на инвестиционни поделения на банки, частни фондове или в най-лошия случай - взаимни фондове с високорисков профил, но не и за пенсионни фондове, дори за по-либерални като допълнителните доброволни.
В България частното предлагане често се използва и при желание за продажба на облигациите на конкретни “правилни” инвеститори, с които емитентът е сигурен, че има проблем. Дори и да има някои малки разминавания с проспекта. Много често частното пласиране се прилага и когато дългът е записван от близки компании от една икономическа структура.
А според условията на проспекта емисията е трябвало да се листне на регулиран пазар в срок от 6 месеца от издаването й. И ако това не се случи, облигационерите могат да поискат изплащане и емитентът е длъжен да го направи. Пенсионните компании обаче великодушно пропускат тази възможност да си поискат парите. И ако не беше намесата на КФН, не е ясно дали изобщо щеше да се случи.
Вашите коментари