Съдбата изобщо не е пощадила 25-годишната Вержи от столичния ж.к "Люлин". Отнела й е почти всички любими хора. Единствените й близки са майка й, майката на починалата родилка Даяна, приятелят й Мартин и още няколко момичета.
„Това е моето слънчице“, казва Вержи за детенцето на любимата си приятелка Даяна, която губи преди две години.
„Много ми липсва, тя беше най-добрата ми приятелка. Обожавам детенцето й“, каза Вержи в „Предай нататък“ по bTV. С помощта на предаването тя получи инвалидна количка, с която да може да излезе извън апартамента.
„Ще ми е достатъчно да изляза навън и да видя небето, хора и коли, движение“, казва парализираното момиче.
Преди две години тя губи и любимата си птица – папагал Жако, който умира. За да зарадват момичето майката на Даяна й подари нов красив папагал.
Когато е 16-годишна на Вержи й откриват тумор на ствола, който трябва да се оперира. Операцията е на 7 декември 2004 г., а после животът й се променя коренно. „Тогава времето спря“, казва майка й Линка. Две години след операцията Вержи започва постепенно да се обездвижва. Разбират, че туморът е на лошо място и не е премахнат изцяло, нараснал е и притиска нерв.
Първоначално майката крие истинската диагноза, за да не отчае дъщеря си. През 2010 година държавата й отпуска пари и тя отива на лечение в Турция. Там разбира истинската си диагноза и провежда 28 процедури с кибернож. „Но има още малко от тумора“, казва Вержи.
От 2006 г. тя не е напускала стаята в апартамента им в бл. 431 в жк „Люлин“.
Когато е в Турция професорът й казва, че рехабилитацията трябва да се прави всеки ден. „За моето състояние трябва всеки ден рехабилитация. Мама е на работна заплата, аз съм с пенсия от 200 лв. и се примирявам с това“, сподели Вержи. След срещата й с „Предай нататък“ Вержи редовно излиза пред блока, защото има инвалидна количка. /БЛИЦ
Вашите коментари