Всеки човек, изкушен от историческо образование, ще намери в Турция голяма част от чудесата на вековете, които е изучавал. Запленените от Новото време ще въздишат по новите технологии и футуристичното излъчване на турската действителност. И все пак, има неща, които са по-важни и от историята, и от икономическата действителност днес.
Безспорно, няколкото дни в Бурса, заедно с делегацията, която посети втория по големина индустриален център на Турция (или ако сте историк - първата столица на Османската империя), са недостатъчни за говорене от позиция на познавач. Бяхме в Бурса по покана на кмета, видяхме много и научихме много – дано да е било и достатъчно! Вече писах за срещата с кмета Реджеп Алтепе, за морските таксита, за самолетите, хеликоптерите и т.н., но някак встрани остана по-важното.
Усещането за държавност!
На първо място е учудването от отношението на турците към нас. Никъде не чух лоша душа - навсякъде ни посрещнаха с уважение и даже с обич. В една единствена дума – “комшу”, са събрали отношението си без да парадират излишно с преструвки. Когато на връщане преминахме българската граница, някакъв гамен с голф засече автобусът ни (който си беше с турска регистрация) и нарочно дразнеше нашия шофьор с неприлични жестове. Кому е нужна тази злоба - не знам. Срамът си остана за нас. Защото същия този турчин, срещу когото размахваше среден пръст гамена с голфа, олицетворява друга характерна черта на турската държавност. В тази страна всички работят – от 10-годишните до 70-годишните. Шофьорът, който беше така добър да ни вози, беше милионер. И пак работеше. При това - много. Транспортната му фирма има 10 луксозни автомобила и 25 луксозни автобуса. А когато премиерът Ердоган посети Бурса преди време, го превозваше нашия Ейхан – човек много повече скромен и трудолюбив, отколкото богат. Колкото и чудно да звучи, кметът на двумилионния град работи без заместник вече 10 години. За сведение, заместниците на варненския кмет са само ... девет. И ако ги попитате всичките до един, сигурно са преуморени.
По отношение на вярата на турците, за която толкова много хора си позволяват да коментират какво ли не без да са специалисти, можем само да предположим, че греховете им са същите, като нашите – няма как южна кръв да не обича доброто питие, женската хубост, хубавата музика и бурните нощи. Южняшките страсти обаче не изключват доброто възпитание, честността и дисциплината. Сигурно и турците си имат своите терзания, съмнения и разочарования, но те не ги превръщат в оръжие срещу другия.
Като че ли далеч от България можем най-добре да видим собствената си трагедия. Проблемът не е в различната вяра, а в наличието или отсъстието на вяра въобще. След близо пет десетилетия див атеистичен комунизъм в България, няма как с магическа пръчка да имаме безупречна религиозна традиция. Затова нашите управници нямат страх от Бога, а кмета на Бурса лично сипва и раздава ашуре на бедните си съграждани. Не за да парадира с някаква куха благотворителност, а за да спази традицията на вярата си.
А че всичко започва още от първите седем години, си пролича пред Музея на Ататюрк в Бурса. Десетки ученици в началните класове мирно се редяха на опашка и чакаха с часове. Учителките им раздадоха закуски и сокове и децата приключиха обеда си без да оставят и един отпадък на алеята. А бяха първи или втори клас. Споделих откритието си с нашия шофьор и той с гордост ми сподели, че само преди 10 години не е било така.
Как са постигнали тази промяна, не е трудно да се досетим.
Защото и турците, като всички хора по света, си имат своите проблеми. Животът никъде не е лесен. Но там, където има усещане за държавност, има надежда. А където има надежда, има смисъл да полагаш усилия да си честен, трудолюбив и да водиш подреден живот.
Просто е - не си заслужава да завиждаме на турците.
Когато се научим да уважаваме комшиите поне толкова, колкото те нас, всичко ще си дойде на мястото и у нас.
Някой ден!
Антон Луков
Вашите коментари