Всяко решение на Народното събрание е възможен предмет, съгласно Конституцията, на контрол пред Конституционния съд.
Това каза професорът по Конституционно право и конституционен съдия в периода 2003 – 2012 г. Емилия Друмева относно решението на депутатите от вчера да се удължи мораториумът върху продажбата на земя на чужденци до 2020 г., предаде репортер на БГНЕС.
На въпрос дали смята, че е основателно в КС да попадне казусът с мораториума, за което вчера говориха някои партии, проф. Друмева посочи, че като правен акт това е решение на НС. "Всяко решение на НС е възможен предмет, съгласно Конституцията, на контрол пред КС, така че от формална гледна точка това е възможност - да, реална като акт на НС, като решение", обясни професорът. Колкото до това дали такъв акт противоречи на Конституцията, Емилия Друмева обясни, че Конституцията е ясна и там излишно се предвиждат три начина, по които чуждестранни физически и юридически лица могат да придобиват земя в България. "Един от тези начини е правилата, които се съдържат в договора за присъединяване на България към ЕС", каза тя. На въпрос дали КС може да отмени решението само на основание на това, че то противоречи на договора ни, проф. Друмева каза: "Такова произнасяне КС е правомощен да прави спрямо закони, в случая става въпрос за решение. Нека да оставим нещата и да следим тяхното развитие. Конституцията действа, тя е ясна с трите пътя. Това е един от трите пътя за придобиване и той важи само за субекти от държави-членки на ЕС", призова експертът.
КС е, за да решава спорове, така отговори на въпроса дали забелязва тенденция депутатите да прехвърлят на КС, като топка, неща, които правят. За прецизността на депутатите, тя смята, че всяка човешка дейност не е перфектна и може да продуцира грешки. "Така че затова е този контрол за конституционност – той е институционализиран в лицето на КС и това му дава работа", посочи тя.
Професор Друмева беше специален гост на представянето на седмия брой на Юридически барометър. Конституционната жалба и мястото й в българския модел на конституционно правосъдие – е темата на седмия му брой. Според проучване на барометъра 64% от българските граждани биха желали да имат възможност пряко да се обръщат към КС в случай на нарушение на конституционните им права.
Юридическият барометър разглежда състоянието и развитието на правния ред за периода януари – юни 2013 г. Така за това време НС е приело 36 закона или по 6 закона месечно. 3 от тези 36 закона са нови, 19 са закони за изменение и допълнение и 14 са ратификации.
"Това е най-малкият брой приети закони за седемте изследвани периода", каза ръководителят на проекта и бивш министър на образованието Даниел Вълчев. Той припомни, че това не е чудно с оглед на ранното прекратяване на мандата на предния парламент. Около 75% - 14 или от 19 от изследваните закони са изменени повече от веднъж в рамките на периода. За периода юли – декември 2012 г. този брой е бил 58%. Над 60% са изменяни и през предходния 6-месечен период. От влизането им в сила законите са изменяни и допълвани общо 476 пъти или средно по около 25 пъти всеки при средна продължителност на действието им около 10 години. Повече от 50% от приетите закони пък влизат в сила от деня на обнародването им в Държавен вестник, т.е. отклонение от общото правило – 3 дни след обнародването им.
Изследваните закони предвиждат общо 274 подзаконови нормативни актове или средно между 12 и 13 акта на закон. В предишни периоди били малко над 10 акта на закон. Така например, Законът за ветеринарномедицинската дейност предвижда 54 акта по прилагането му, а Законът за енергетиката – 43. Анализът на екипа на последният приет ЗИД на Изборния кодекс припомня, че той е приет само 3 месеца преди провеждането на изборите, с което според тях законодателят се върнал към порочната практика изборните правила да се променят "в движение" и твърде близо до изборите.
Вашите коментари