Във Велико Търново се състоя тържествена заря-проверка по случай 105 годишнина от обявяването на Независимостта на България, предаде кореспондентът на БГНЕС от региона.
На празника присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, премиерът Пламен Орешарски, председателят на НС Михаил Миков, кметът на старопрестолния град, стотици граждани и военни.
"105 години изминаха от онази корона, която трябваше да увенчаем трънливия и кървав път на българския народ – от Хиляндар през Априлското въстание, през Шипка и Съединението - за да може Третата българска държава да възкръсне именно тук в Търново, където историческата памет на хилядолетното ни съществуване стои зад всеки ъгъл", заяви председателят на парламента Михаил Миков.
"Тези години са били трудни. Берлинският договор /1878/ не дава това, за което проливат кръвта си априлци и опълченцие. Именно тук в Търново е скъсан Берлинският договор и България провъзгласява своята независимост", отбеляза той
Миков посочи, че този акт, подкрепен от целокупния български народ, е дело на българските политици.
"Този манифест, писан от интелигентното перо на министър-председателя Александър Малинов, е обръщение към Великите сили, към Европа, към освободителката Русия, към Турция, на която ние към този момент сме васал все още. Той казва едно: България има хилядолетна традиция. Българският народ иска своята независима и свободна държава", подчерта председателят на НС.
БГНЕС припомня, че независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до Независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ? в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. /БГНЕС
Вашите коментари