С празнична Света литургия в църквата в музей "Св. 40 мъченици" във Велико Търново започнаха тържествата по случай 105 години от обявяването на Независимостта на България, предаде кореспондентът на БГНЕС в старопрестолния град.
Граждани пристигат от различни краища на България специално в старата ни столица за празника на Независимостта. Тече и усилена подготовка за тържествата в днешния ден. Литийно шествие ще тръгне от църквата в музей "Св. 40 мъченици" и ще достигне най-високата точка на крепостта "Царевец". Там ще бъдат произнесени слова по повод 105 години от обявяването на Независимостта на България.
Премиерът Пламен Орешарски, както и председателят на Народното събрание Михаил Миков ще присъстват на тържествената заря-проверка на площад "Цар Асен І" във Велико Търново по повод 105-ата годишнина от обявяването на Независимостта на България. Миков ще поздрави представителните роти от Българската армия и ще приеме рапорта на командващия зарята. Председателят на Народното събрание ще произнесе слово по повод 105-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до Независимостта на България, държавата е трибутарно княжество.
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ? в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците, обаче прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.
Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. /БГНЕС
Вашите коментари