128-ата годишнина от Съединението на Източна Румелия и Княжество България беше отбелязана с тържества на много места в страната, обобщава Агенция "Фокус". Празничните прояви продължават, а кулминацията им е довечера, на площад "Съединение" в Пловдив. На тържествения митинг-заря там ще присъстват президентът Росен Плевнелиев и премиерът Пламен Орешарски.
В Пловдив тържествен молебен, посветен на Съединението, бе отслужен в катедралния храм “Успение Богородично” от Пловдивския митрополит Николай. В храма дойдоха предимно представители на местната власт и депутати, граждани. В обръщението си към миряните в храма митроплит Николай изтъкна, че в Деня на българското Съединение, властимащите в държавата са разединени. В обществото властва омраза, а единственото й противодействие е любовта, вярата в Бог и изконните ценности. След тържествения молебен, бяха поднесени венци и цветя пред памтеника на Захари Стоянов в Дондуковата градина. Около обяд финишират маратонците, които пробягаха разстоянието от град Съединение до Пловдив по пътя на голямоконарската чета.
Десетки варненци и гости на града се включиха в празничното шествие по повод 128-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Шествието се води от представителния духов оркестър на Военноморските сили. Пред паметника на загиналите в Сръбско-българската война, бе отслужена заупокойна молитва и бяха положени венци и цветя в знак на признателност.
В Бургас се състоя тържество по повод 128 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия в Бургас. Тържественета церемония започна на площад „Атанас Сиреков”, пред сградата на Община Бургас, където се състоя ритуал по издигане на националния флаг на Република България, флаговете на Европейския съюз и Община Бургас. Ритуалът бе извършен от представителни части на Бургаски военен гарнизон под командването на командира на Военно морска база „Бургас” комодор Митко Петев. Присъстващите официални лица и граждани се отправиха към паметника на 24-ти Черноморски пехотен полк, пред военния дом. Там бе отслужена заупокойна молитва, отслужена от архиерейския наместник отец Борис Беров в памет за загиналите в Сръбско-Българската война от 1885 година в защита на Съединението.
Във Велико Търново десетки жители и гости на града се включиха в отбелязването на 128 години от Съединението. Празничната програма започна с военен ритуал за издигане знамето на Република България и продължи с тържествено слово на кмета на Общината Даниел Панов. Кметът Панов заяви, че всеки народ има в историята и паметта си дни и събития, които показват неговата същност и достойнства и денят на Съединението 6 септември 1885 година показва старостоличани и българите като храбър и достоен народ, готов да спазва международните споразумения, но и решен да работи за защита на националните ни интереси. Той припомни, че първият комитет ‘’Единство’’ е основан именно във Велико Търново.
В Кюстендил също бяха отбелязани 128 години от Съединението на България. Присъстваха депутатът от „Коалиция за България” Мая Манолова, областният управител Иван Каракашки, кметът на община Кюстендил Петър Паунов, представители на политически партии, неправителствени организации, държавни учреждения и много граждани. Градският духов оркестър изпълни военни маршове и патриотични песни, а след това пред присъстващите бяха припомнени събитията, случили се преди 128 години, както и думите на патриарха на българската литература -Иван Вазов: „Съединението е една от най-лесните революции, защото е победила в душите на хората”. В знак на признателност бяха поднесени венци и цветя пред паметника „Булаир”, където редом до националния трибагреник, бяха издигнати и знамената на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и на клуб „Граничар”.
В Сливен с ритуал по полагане на венци и цветя пред паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци бе отбелязана 128–ата годишнина от Съединението на България. По този начин сливналии почетоха паметта на загиналите за Обединена България. Организатори на проявата са Центърът за подготовка на танкови подразделения и Община Сливен. Полицията се грижи за безпроблемното протичане на празненствата в града.
Десетки жители на Видин се включиха в официалното честване на 128 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Годишнината бе отбелязана пред паметника на Скърбящия воин, издигнат в чест на загиналите в Сръбско-българската война офицери и войници от Трети пехотен Бдински полк. Слово произнесе кметът на Община Видин Герго Гергов. “Съединението е един блeстящо проведен акт, в който са обединени волята и усилията на революционери, военни дипломати и обикновени българи. След него страната ни увеличва значително територията си и става една от най-големите държави на Балканите, пред нея се откриват нови възможности за икономически напредък и модернизация във всички области на развитие”, заяви кметът.
Стара Загора отбеляза 128-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, съобщиха от пресцентъра на община Стара Загора. В парк „Пети октомври" старозагорци и гости на града се включиха в тържествения общоградски ритуал в знак на почит пред смелостта и решимостта на героите, осъществили идеята за Обединена България. Венци и цветя украсиха паметника „Защитниците на Стара Загора – 19 юли 1877 г., по повод 128-та годишнина от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, която се навършва на 6 септември 2013 г.
В словото си подполковник Стоян Стоянов – зам.-началник щаб на Втора механизирана бригада заяви: „В Стара Загора на 6 септември 1885 г. по обяд, Старозагорската дружина под строй се изнася от района за постоянната си дислокация и спира пред храма „Св. Димитър“, където получава знамето на старозагорското гимнастическо дружество „Единство“, под което са се клели новопостъпващите войници в дружината. Дружината пристига на площад „Ал. Богориди“, където в присъствието на окръжния управител на Стара Загора Атанас Илиев, командира на дружината кап. Стоянов и изявени общественици, е прочетена телеграмата от Пловдив, с която се съобщава за обявяването на Съединението“, каза Стоянов. Като продължение на българската национално-освободителна борба, Съединението не е само осъществяване на национално стремление, а широко отваря пътя за по-бързо обществено и икономическо развитие на България, посочи подп. Стоянов.
Проявите продължават в много населени места в страната.
Вашите коментари