По време на международния филмов фестивал „Любовта е лудост” ще се състои премиерата на книгата с любовна лирика „Храна за върколаци” от Добромир Славчев, изд. „Сиела”, 2013. На 3 септември от 19.00 ч.
в кафе-книжарница „Сиела” във ФКЦ актьорите Вели Чаушев и Джоко Росич ще представят творби от стихосбирката на автора и техен добър приятел Добромир Славчев. За книгата ще говори Виолета Тончева.
В предговора на „Храна за върколаци” редакторът Димитър Милов пише:
„Първата стихосбирка на Добромир Славчев “Инфлация на чувствата” беше не само поетична заявка на талантлив автор, но и художествено проявление на едно ново име, което още повече увеличава гравитацията към себе си с втората си книга “Храна за върколаци”. С нея той навлиза в друга орбита.
Стиховете му издават по-овладяна пластичност, изисканост и артистизъм. В тях личи неподправената искреност на неговата изповед. Лириката на поета въздейства със своята изключителна чистота и нежност. Хармонията е присъща само на щурците – тези божии свирци, а съвършенство трудно се постига, по-скоро тук важен е стремежът към него...
Но поетът, наказан с талант, се изповядва пред белия лист и там се чува шепотът на неговите молитви, които са безпощадно искрени. Добромир Славчев не се притеснява от зоркия и изпитателeн поглед нито на критиката, нито на читателите. И с право. Защото той е себе си. Защото е истински.
Още в началните стихове на книгата “Храна за върколаци” той ще заяви: По друг начин моето време тиктака, преодолява незрими пространства. И не случайно неговият лирически герой не пита, а сякаш шепне на себе си: Оттук насетне закъде да бързам, щом любовта си с разпятие спасявам!
Разковничето на неговите послания в цялата книга се намира в тези два стиха. ... За него любовта е онова свято чувство, за което човек трябва да воюва до последния си дъх. Без нея животът няма смисъл:
И трябва ли да го приема
туй наказание всевишно,
свирете вече реквиема –
без любовта й съм излишен!?
Въпреки че е голяма по обем, стихосбирката “Храна за върколаци” се чете на един дъх. Тя най-напред разтърсва, а след това успокоява. И след нейното прочитане читателят продължава да съпреживява чувствата на автора. А когато си докоснал най-нежните струни в душите, това вече е белег за сигурен успех.”
Вашите коментари