Свързани лица или свързани предприятия няма да могат да кандидатстват за една и съща обществена поръчка. Това е една от промените в Закона за обществените поръчки, които бяха приети вчера на заседанието на Министерски съвет, предаде репортер на БГНЕС.
Никъде в закона обаче няма забрана изпълнителят и подизпълнителят да са свързани лица. В процедура за възлагане на обществена поръчка няма да могат да участват и лица, които имат неизплатени задължения към подизпълнители, установени с влязло в сила съдебно или арбитражно споразумение. Отпада и изискването подизпълнителите да доказват съответствие с критериите за подбор, отговорност за избора на подизпълнители ще носи изцяло изпълнителя.
С промените в закона се задължават изпълнителите да прекратяват договорите си с онези подизпълнители, които на свой ред са наели подизпълнители. Според новите текстове "подизпълнителите нямат да имат право да превъзлагат една или повече от дейностите, които са включени в предмета на договора за подизпълнение". Тази забрана обаче няма да се смята за нарушена, ако става въпрос за "доставката на стоки, материали или оборудване, което не включва монтаж, както и сключването на договори за услуги, които са не са част от договора за подизпълнение".
Ако се установи нарушение на забраната, изпълнителят на обществената поръчка е задължен 14 дни след като е разбрал за нарушението, да прекрати договора си с конкретния подизпълнител. Договорът ще се прекратява и когато се окаже, че представители на фирмата- подизпълнител са свързани лица с възложителя или със служители на ръководна длъжност в неговата организация.
Създава се възможност възложителят да извършва плащания директно на подизпълнителя за извършените от подизпълнителя и приети от възложителя услуги, доставки или строителство. При обществени поръчки за строителство над европейските прагове възложителите ще са длъжни да изискват участие в изпълнението на не по-малко от 30 и не повече от 70 на сто от строителството от подизпълнители.
С промените в закона се забранява в процедурите да участват лица, които имат неизплатени социални осигуровки и се създава възможност възложителите на обществени поръчки да забраняват в процедурите да участват лица, които са извършили престъпления, свързани със създаването на здравословни и безопасни условия на труд и лица, които са извършили престъпление против трудовите права на работниците.
С промените отпада възможността възложителите да искат доказвано на финансово-икономическото състояние на кандидатите и участниците с извършения оборот през последните 3 или 5 години. На практика това означава, че няма да има проблем фирма с отрицателен финансов резултат да участва в процедура по ЗОП.Очаква се именно тази мярка да върне на пазара фирми, които са били изключени по субективни причини през последните години. Изисквания за финансово-икономическото състояние на кандидатите и участниците пък ще може да се поставят само ако за изпълнението на поръчката е необходимо наличието на определен финансов ресурс.
Възложителите на обществените поръчки се задължават и да поддържат публична информация на електронните си страници, наричана "Профил на купувача". Там те ще трябва да включат на практика всички документи, които са свързани или отразяват както провеждането на процедурите, така и изпълнението на договорите за обществени поръчки. В профила на купувача възложителите ще са длъжни да включват приетите от тях вътрешни правила за възлагане на обществени поръчки, договорите за обществените поръчки, допълнителните споразумения за изменения на договорите за обществени поръчки.
В "профила на купувача" ще има и информация за датата и размера на всяко извършено плащане по договорите за обществени поръчки и по договорите за подизпълнение; информация за датата на и за основанието за приключване или за прекратяване на договорите; договорите за подизпълнение и допълнителните споразумения към тях и други. Възложителят ще трябва и да публикува съобщение в средствата за масово осведомяване за обявената обществената поръчка. Смята се, че по-голямата публичност, ще ограничи корупционната среда.
С предложените изменения се прецизира в максимална степен съдържанието на понятието "методика за определяне на комплексната оценка на офертите". Целта е недвусмислено да се определи, че показателите за оценка и относителната им тежест са част от методиката за оценка на офертите заедно с указанията за определяне на оценката по всеки показател. Няма да се допуска включване на показатели, които не са пряко свързани с поръчката.
При поръчките за специализираните предприятия или кооперации на хора с увреждания на практика ще могат да участват и други фирми с цел избягване на възможността за прекратяване на процедурата, ако няма кандидатстващи специализирани предприятия. Когато обаче такива предприятия подадат оферти, които отговарят на изискванията, офертите на останалите участници няма да се разглеждат и оценяват.
В законопроекта, който до дни трябва да бъде внесен за разглеждане от Народното събрание, няма промени в праговете на обществените поръчки, над които се прилагат съответни процедури по възлагане. Така открит търг ще продължи да се провежда при възлагане на поръчки за строителство по-високи от 264 000 лв. без ДДС, а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната търг по ЗОП за строителни дейности ще продължи да се провежда, когато прогнозната стойност е равна или по-висока от 1 650 000 лв. без ДДС. Прагът за обществени поръчки за доставки, услуги и конкурс за проект остава 66 000 лв., а когато поръчката е с място на изпълнение извън страната – 132 000 лв.
Възложителите ще продължат да прилагат правилата за публична покана при поръчки на стойност от 60 000 до 264 000 лева без ДДС за строителство, на стойност от 20 000 до 66 000 лева за доставки или услуги. Възложителите няма да са длъжни да обявяват процедура по ЗОП ако поръчките са под 20 000 лева за доставки или услуги и под 60 000 лева за строителство. Експерти, работили по законопроекта обясниха, че за по-големите прагове са лобирали големите фирми, а малките фирми пък са лобирали за сваляне на праговете. Поради липса на консенсус праговете така и не се променени.
На този етап не се предвижда промяна в режима на обжалване на решението за възлагане на обществената поръчка.
При публичните покани ще продължи да няма възможност за обжалване, при тях единствената възможност на недоволните от избора фирми остава сезиране на АДФИ и Сметната палата. При процедурите за обявяване на обществена поръчка по ЗОП редът остава същия, обжалване пред КЗК и след това пред ВАС.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки е един от приоритетните в програмата на правителството, той цели да ограничи корупцията и да улесни достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки, подчерта и днес по време на експертна среща с журналисти вицепремиерът Даниела Бобева.
По време на подготовката на новите текстове са получени над 300 конкретни предложения от браншови и неправителствени организации синдикати, одитори и възложители. "Много предложения не бяха включени на този етап, през следващата година, когато вече трябва да са приети и европейските директиви в тази сфера, ще мислим вероятно за нов закон", коментира Бобева и уточни "стремили сме се в законопроекта да останат само консенсусни текстове".
Вашите коментари