Вулканите на Йо - спътник на Юпитер и единствено известното ни космическо тяло с геоактивност като земната - не съвпадат с местата на най-голяма тектонична активност.
Това "неправилно" разположение поставя под въпрос компютърните модели, описващи загряването на ядрото на Йо, заявяват учени в статия, публикувана в списанието Earth and Planetary Science Letters.
Спътникът на Юпитер Йо е открит от Галилей през 1610 година, заедно с други два спътника на гиганта в Слънчевата система - Ганимед и Калисто. Йо се смята за "шампион" по вулканична активност в цялата ни система. Свръхвисоката активност се обяснява с това, че ядрото на спътника се загрява под действие на приливните сили, възникващи от гравитационното взаимодействие на Йо с Юпитер и "съседите" - спътниците Европа и Ганимед.
Група астрогеолози поставя под съмнение верността на съвременните модели на тектоничната активност на Йо. Съпоставката е с изготвената през 2012 година подробна карта на вулканичната активност. Високата точност на картата показва, че "епицентърът" на реалния вулканизъм се намира на 30-60 градуса по на изток от мястото, на което го поставят виртуалните модели на Йо. Геолозите проверили няколко пъти своите модели, като променяли параметрите, но така или иначе изместването не изчезвало - предсказаният център на геологична активност не съвпадал с реалния.
Това дава основание на учените да твърдят, че приливните сили не са единствения виновник за вулканичната активност на Йо. Друг вероятен фактор може да се окаже огромен подземен океан от магма, разположен между астеносферата (най-долния слой на кората) и мантията на Йо. Наличието на такъв океан може да бъде доказано, като се измери магнитното поле на спътника в различни точки.
Вашите коментари