На 30 юни 1908 година (17 юни по стар стил), в района река Подкаменая Тунгуска, на около 60 километра от село Ванавара (намира се приблизително на 750 километра североизточно от град Красноярск), се случва мощен въздушен взрив, свързан с космически обект.
Взривната вълна поваля дърветата в горите на площ от приблизително 2000 км², а в радиус от 200 километра са изпочупени стъклата на някои къщи. Сеизмичната вълна, породена от Тунгуския феномен, е регистрирана на хиляди километри от епицентъра му. Загадъчното около цялото събитие е, че предприетите впоследствие изследвания на терен, не откриват никакви значими количества метеоритно вещество; небесното тяло все едно се е изпарило. През изминалите над сто години са лансирани много хипотези, които се опитват да обяснят случилото се в небето над Сибир, но нито една от тях не е приета с пълен консенсус.
Специалисти от „Красноярски научен център“ към Руската академия на науките и техни колеги от други руски институти и университети представят ново изследване, в което търсят обяснение на Тунгуския феномен. Авторите на разработката са съставили модел, според който разрушенията, предизвикани от Тунгуското космическо тяло, би могло да са вследствие на ударна вълна, създадена при преминаването на космическо тяло през атмосферата на Земята. Има само едно условие – „небесният гостенин“ да е изграден не от лед, каквито са кометните ядра, а от желязо. Такива големи космически обекти, съставени от желязо, са добре известни на науката. Например, метеорит от никел и желязо, който първоначално е бил с размери над 50 метра, при сблъскването си със Земята преди около 50 000 години е образувал т.нар. Аризонски кратер, който е с диаметър 1200 и дълбочина над 200 метра.
За да проверят хипотезата си и по-детайлно да изучат поведението на космически обекти, преминаващи през земната атмосфера, физиците са създали модел за поведението на малки астероиди с различен състав и размери. Моделът отчита промяната в траекторията на движението на космическите тела в зависимост от аеродинамичното съпротивление, ъгълът и скоростта на навлизане в атмосферата, свойствата на материала, от който е изградено тялото и преминаването му през различните слоеве на атмосферата. Водещ автор в изследването е Сергей Карпов, доктор по физико-математически науки.
При проучването на тунгуския феномен, изследователите са изчислили траекториите и поведението по време на полет на космически обекти с диаметър от 50 до 200 метра. Изчисленията са правени за тела, изградени от желязо, лед, както и от скални породи като кварц и лунен грунд. Моделът показва, че тунгуският обект не може да е изграден от камък... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари