Нашите клетки отмират постоянно и това е напълно естествен процес.
Те стареят, износват се, а в крайна сметка често стават и ненужни, например, в периода на ембрионалното ни развитие множество клетки, след като изпълнят задачата си, трябва да отстъпят място на други. Но клетките не умират изведнъж, а по определена „програма“, която се нарича апоптоза – поредица от биохимични процеси, която клетките сами стартират.
При апоптозата спира синтеза на почти всички белтъци, освен особена група ензими, наричани каспази. Те разтварят клетъчните белтъци, като едновременно с това в клетката се разпадат на части органелите, в това число и ядрото с фрагментирана ДНК. И всичко приключва с това, че клетката се разпада на малки фрагменти, обвити в мембрани. Тези фрагменти се поглъщат и преработват от имунните клетки – макрофаги.
Особеното в клетъчното „самоубийство“ се състои в това, че умиращата клетка не „дразни“ имунната система. Ако всичко се случваше по друг начин, и клетката, например, просто се разпада от механично напрежение, то имунитетът ни би стартирал процедурата за възпалителен процес. При непланираната смърт на клетката от нея се освобождават множество молекули, които в нормална ситуация следва да се намират само вътре в нея и нямат място никъде другаде; ДНК би могла да се посочи като само един от примерите. Ако имунитетът засече клетъчна ДНК и редица други клетъчни... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари