За да направят по-лесна ориентацията, древните астрономи започнали да поделят звездното небе на различни фигури – познатите ни съзвездия.
Тези картини обаче, са само видима проекция в небосвода, докато в действителност звездите в тях се намират на огромни разстояния една от друга. Съвременният човек вече е съвсем привикнал да свързва с мислени линии по-ярките звезди и да си възпроизвежда схематичните фигури на съзвездията.
През 1603 година астрономът (уранограф, както го наричат още, т.е. „небесен картограф“) Йохан Байер предлага звездите в съзвездията да бъдат обозначавани с букви от гръцката азбука, отчитайки намаляването на блясъка им: алфа, бета, гама, делта, епсилон и т.н.
Най-старите съзвездия, които човек е „създал“, са зодиакалните. Заимствали сме ги от шумерите. Но свои небесни карти са създавали и китайците, и индусите, и гърците.
Основата на съвременната астрономическа карта поставят 48-те съзвездия, които описва Клавдий Птолемей в труда си „Алмагест“ („Велико построение“). Птолемеевите съзвездия носят... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари