Международен екип изследователи от Института за човешка история “Макс Планк” са анализирали образци от два генома на Y. pestis на възраст 3800 години, от които може да се предположи, че бубонната чума се е появила през бронзовата епоха.
Щамът, идентифициран от учените, е извлечен от останките на индивиди от двойно погребение, открити в района на днешния град Самара в Русия. И двамата погребани са носители на един и същ щам от бактерията – убиец. Резултатите от изследването са публикувани в списание Nature Communications. От заключенията на учените следва, че това е най-старият щам, съдържащ геномна последователност, характерна за бубонната чума и е предшественик на щамовете, породили в по-късно време Юстинианова чума, Черната Смърт в Средновековна Европа и чумните епидемии от XIX век в Китай.
Чумната бактерия Yersinia pestis е причината за някои от най-смъртоносните пандемии в света: Юстиниановата чумна епидемия, Черната Смърт, покосила милиони в Средновековна Европа, както и големите чумни епидемии, регистирани в Китай в края на XVIII и началото на де XIX век. Заболяването и днес засяга някои от популациите по света. Въпреки историческата значимост на последствията от чумата,... пълният текст и снимки>>>
Вашите коментари