Археолозите все по-често си задават въпроси, които не касаят далечните праисторически времена. Как са живели, от какво са боледували и какво е пращало в гроба децата в Средновековна Европа?
И доколко се е подобрил животът им след края на “варварските” Средни векове и началото на просветеното Ново време? Възможно ли е да се събере информация за живота и смъртността при децата по отделни останки от изтлелите им телца, разхвърляни на огромни територии в Стария континент? Това са въпросите, на които се опитва да отговори известният британски биоархеолог, специалист по останки и погребения Ребека Гауланд.
В повечето стари общества (до XIX-XX век) децата са съставлявали между 45 и 65 процента от населението. За историците, и в частност – за археолозите, светът, в който са живели си остава “сляпо петно”. Най-малките членове на обществата са били лишени от “детските” си пространства, мрежите от социални контакти и развитата... пълният текст>>>
Вашите коментари