Учени и медици търсят начини да намалят смъртността, причинявана от големите горещини. Обаче, повод за безпокойство трябва да са повече умерено студените дни, защото според данни от изследвания, именно в такива условия са най-многобройни леталните случаи.
В рамките на международно изследване учени от Великобритания са анализирали причините за смъртта в 74 225 200 случаи. Данните са почерпени от статистиката на 13 държави и представят 384 населени места с климат, вариращ от студен до субтропичен. Случаите са регистрирани в периода 1985 – 2012 година. Анализите сочат, че при умерено топло и прохладно време смъртността е по-висока, отколкото в горещи или студени дни.
Данните са за среднодневните температури, смъртността и комплексни променливи, като например атмосферното налягане, влажността и замърсеността на въздуха, са използвани, за да се изчисли температурата, при която смъртността е най-ниска. Тази температура е посочена като оптимална за живеене. След това е пресметнат общият брой на смъртните случаи при неоптимална температура за всяко конкретно населено място.
Учените правят оценка на относителния дял на тези показатели за различните температури – от умерени до екстремални. Около 7,71% от смъртните случаи са предизвикани от неоптимални температури, като резултатите доста варират спрямо различните държави. Този фактор, например, влияе на 3% от леталните случаи в Тайланд, Бразилия, Швеция и на около 11% от смъртните случаи в Китай, Италия и Япония.
При това, студът е причина за 7,29% от смъртните случаи, а прекалената топлина – едва на 0,42%.
Изследването показва още, че екстремните температури са причина за по-малко от 1% от всички смъртни случаи, докато 7% от леталните изходи са в условия на умерени, субоптимални температури, а 6,6 от тях са в условията на умерено студено време.
Ръководителят на изследването, д-р Антонио Гаспарини от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, казва: “Много често се смята, че екстремните температури са основна причина за смъртността. Затова повечето изследвания се фокусират върху влиянието на ефектите, предизвикани предимно от горещините. Текущата политика в областта на здравеопазването също е насочена към намаляване на вредите за здравето при горещо време. Нашите резултати показват обаче, че тази политика следва да се преориентира, като се вземат под внимание редица други ефекти, свързани с температурата”.
В същото време, експерти посочват, че в настоящото изследване не са отчетени фактори, които биха повлияли на резултатите. Например, не са взети под внимание социалния статус, възрастта, общото ниво на здравеопазването в страната и т.н.
По-рано испански климатолози използваха компютърни модели, за да анализират измененията в климата. На база модела, испанците твърдят, че към 2040 година в Европа броят на смъртните случаи заради горещините ще бъде по-голям от този на случаите с летален изход, предизвикани от твърде ниски температури. През 2070 година пък повишените в глобален мащаб температури ще станат причина за смъртта на 15 000 европейци, предричат експертите.
Вашите коментари