Екип американски учени провежда поредица от експерименти с мухи дрозофила (известни още като плодови мушици или еднодневки), за да установи дали тези животинки са способни да проявяват някакви емоции.
Оказва се, че при опасност мухите се държат точно като хората - замират в очакване или се спасяват с бягство.
Наблюдаваните рефлекторни защитни реакции дават на изследователите повод да твърдят, че животът на мухите е много по-наситен с емоции, отколкото е прието да се смята. Мушиците са способни да проявяват страх и неспокойство – основни емоции, които са присъщи и на всички бозайници. По време на изследването учени, под ръководството на биолога Уилям Гибсън плашат мухите със сенки – силуети, напомнящи мухобойка или човешка ръка.
Реакциите на насекомите се различават. Ако “ужасният” обект се появява, докато мухата лети, то тя просто увеличава скоростта на полета си. Ако заплахата се появи, докато мухата е кацнала, то замира. Същото поведение е характерно за изплашени гризачи, подчертават учените. Насекомите, които се оказват под заплаха, докато се хранят, бързо изоставят храната и отлитат.
“Учудващото е, че след като са изгонени от храната чрез симулираната заплаха, мухите доста дълго изчакват, преди да се завърнат отново. Това води до извода, че на насекомите им е необходимо известно време, за да възстановят вътрешното си отбранително състояние до нормално ниво. Освен това, забавянето в завръщането на мухите се увеличава, когато се използват повече заплашителни симулатори”, обясняват учените в статия за списание Current Biology.
На насекомите им трябва време, за да се успокоят и да се върнат отново при храната. Този факт, според учените, сочи към вътрешните преживявания на мухите – реакцията й е нещо повече от моментално бягство пред заплахата; зад това е скрито и определено физиологическо състояние, което изследователите сравняват с преживяваното от човек, когато е изплашен. Например, ако човек чуе изстрел на пистолет, у него се поражда чувство на страх за определен продължителен период от време. Колкото повече са изстрелите, толкова страхът е по-силен.
Още една особеност на човешкия страх – асоциациите и обобщеният. Ако сте изплашени от изстрел, то ще се плашите и от други звуци, наподобяващи ситуацията – било то шума на падащи тенджери или трясъка на врата. Същото се случва и с мухите. При тях страхът е устойчив и зависи от мащабността на заплахите и от ситуацията. Изследователите продължават с изводите, прекрачвайки границите на получените резултати.
Ако мухите усещат страх, подобно на хората, то те трябва да са способни да проявяват и други чувства. Например, учудване, щастие, тъга, гняв. Учените се надяват, че в бъдеще ще успеят да разберат с точност дали това е така, като изследват нервната система на мухи, а по-късно и на други насекоми.
“Дрозофилите са чудесен модел за изучаване на емоционалните състояния, най-вече заради относителната примитивност на нервната им система, която обаче се съчетава с многопластовото им поведение”, обяснява ръководителят на проекта Уилям Гибсън от Калифорнийския технологичен институт.
В крайната си цел проектът с изследването на “вътрешния мир” на мухите цели да намери начини, за да се помогне на хора, страдащи от различни нервни разстройства, депресии и други психични проблеми.
В последно време мухите са доста популярни сред американските изследователски среди. Само преди дни друг екип от медицинския институт в щата Вирджиния направи съобщение, че е открила в главния мозък на дрозофилите “вграден компас” – група от специализирани неврони, които отговарят за ориентацията на насекомото в пространството. Невроните дават на мухите възможността да мигрират, да търсят храна и да изследват нови територии, пишат авторите на изследването в статия, публикувана в списание Nature.
Вашите коментари