Всеки знае пословицата, че “мишките напускат първи потъващия кораб”. Но дали помагат и на събратята си да се спасят? Японски учени дават отговор на този въпрос.
Изследователи от университета Квансей Гакуин (Япония) решават да изяснят, дали алтруизмът е познат на мишките. Учените конструират кутия, разделена на две с прозрачна преграда. В едното отделение мишките (без опасност да се удавят) са поставяни за пет минути във вода, което изобщо не им харесва. Единственият начин мишката да се измъкне от водата е през малка кръгла вратичка в преградата, която обаче може да бъде отворена само от страната на безопасния, сух сектор на кутията, в която друга мишка е поставяна на платформа.
Ако във “водната” част е сухо (не е напълнена с вода), мишката от сухия сектор не се опитва да помогне на поставения зад преградата събрат. Това според Пеги Мейсън, невробиолог от Чикагския университет показва, че мишките се опитват да си помогнат една на друга не заради компанията. През 2011 година тя и нейни колеги провеждат експеримент, доказал, че мишките се опитват да спасят при опасност своите събратя. Мнозина скептици тогава обаче изказват съмнение, че на гризачите им е било просто скучно сами, затова помагали на приятелчетата си да се измъкнат.
Японските учени доказват и още нещо. Мишките, които сами са изпитали неприятните усещания да са във “водната” част, по-бързо откриват начина да помогнат, отколкото ония, които никога не са били “къпани”. Това пък показва, че гризачите наистина изпитват съчувствие, казва Мейсън. “Те не само виждат, че събратята им се мъчат, но и се опитват да им помогнат колкото се може по-бързо, помнейки какво е да се окажеш в подобна ситуация”.
След това учените усложняват експеримента. Мишката, която е на платформата в сухата част, трябва да избере една от две врати. Отваряйки едната, гризачът може да помогне на събрата си да се измъкне от водата. Отварянето на другата пък я награждава с парче шоколад. В 50–80% от случаите животните първо спасяват събрата си, а после се насочват към наградата. Това несъмнено показва, че желанието да помогнат е по-голямо, отколкото лакомията им.
Изследването показва, че стремежът да се помага е обусловен от еволюцията, независимо от културата или възпитанието, подчертава Пеги Мейсън. “Хората помагат не само, защото мама така ги е научила. Алтруизмът донякъде е заложен у нас биологично”.
По-рано учени установиха, че мишките са в състояние да съпоставят разнородна информация и да вземат решения не по-зле от хората, а освен това са способни и да играят игри.
Вашите коментари